Географските посоки в името на държава крият конфликти

Паметник на загиналите революционери от Македония, Беломорска Тракия и Одринско,  намиращ се в София на бул. „Стефан Стамболов“ № 2 (на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Христо Ботев“).

 

Избраното и придобило публичност име Република Северна Македония засяга пряко националните интереси на България. Страната ни трябваше да участва в избора на новото име на съседната балканска държава. За това се застъпва група интелектуалци, която напомня за стотиците хиляди българи, загинали в името на македонската кауза.

Когато в името на една държава се застъпи географска посока, това неминуемо ще бъде свързано с конфликти и противопоставяне. И в този смисъл, ако приемем името Северна Македония, къде тогава се намира Пиринска Македония?

Северна Македония?

Защо ли засипва снега
твоите стъпки войводо –
преминали пътища прашни
и кървави в бой за свобòда?
Защо ли се спуска нощта
над мъртви полета, ограбени? –
Това ли е твойта земя,
от своите рожби предадена?
А где е народът, войводо,
за който безсмъртен умираше,
а после възкръсваше в песни
и никога мир не намираше…

*******************************

Македония, моя съдба
и моя родина несбъдна,
разпъната в мойта душа
и в твойта, войводо, безпътна…

Ангел Симеонов

 

Група интелектуалци и общественици подготвят декларация – подписка с настояване за избор на ново име на република Македония, което да е коректно спрямо историческите обстоятелства и географските дадености. Подписката ще бъде изпратена до български и международни  институции с искане  България да вземе активно участие в преговорите за името на бившата Югославска република.

 Ето и пълния текст на декларацията:

Северна Македония?
Македония е древна земя, населявана от различни племена и народи.  През вековете тя е била част от различни държавни формации, участвала е във формирането на различни колективни идентичности.

Македония е съдбовно вписана в българската история и историческа памет. Тя е в сърцевината на българската национална идеология от деветнадесети и началото на двадесети век. Като част от националния идеал македонската кауза е написала едни от най-славните и трагични страници в новата българска история.

По силата на ред обстоятелства и конюнктури, през 20 век древната и пропита с драматична памет македонска земя се оказа разделена между три държави – България, Гърция и бившата югославска република Македония. За всички е ясно, че съществунето на днешната държава Македония е резултат от тези идеологически и геополитически конюнктури.

Наскоро подписаният договор между Република Гърция и Република Македония е поредната глава от дългата и трудна история на претенциите, забраните, заплахите, идентичностите…

Най-простото и задължително питане е – къде е ролята и мястото на България в тези договаряния и договори?

Приетото название Северна Македония е очевидно некоретно по отношение на България и българските интереси. Спрямо Егейска Македония българската Пиринска Македония също попада в обхвата на определението „Северна“. Дали това определение няма да се окаже днес и в бъдеще поредното основание за претенции и идентификационни кризи?

На фона на така очертаните политически събития настояваме българската държава да заеме прозорлива и активна позиция. Да се произнесе ясно за същината, обхвата и коректността на постигнатите договаряния.

Македония може да има свой път към Европа и ние не искаме да заставаме като бариери и врагове на него. Но добре знаем, че днешните конюнктурни решения могат да се превърнат в източник на утрешни беди. Затова искаме да видим държавнически дела, които да отстояват ясно и еднозначно българските национални интереси.

Настояваме за избор на ново име на съседната приятелска балканска държава, което да е коректно спрямо историческите обстоятелства и географските дадености.