Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство – едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор. За стиловите особености на каменната пластика по време на Българското възраждане разказва Георги Георгиев, уредник в музея е главен организатор на Майсторската надпревара. „ Каменни изображения от времето на Българското възраждане могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове. Българската каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др. Пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите. Единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър. Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата. Някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др. Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита.”
Уредникът Георги Георгиев информира още за имената на осемте каменоделци, които ще участват в Надпреварата. Това са: Валерий Ганчев от с. Кунино, обл. Враца; Дарин Ганчев от София; Елин Георгиев от Аксаково; Индия Кърмова от София; Петър Кръстев от Роман;Петър Петров от с. Беляковец, обл. Велико Търново; Румен Барфончофски от Враца; Филип Филипов от София.
В Младежката секция от Майсторската надпревара по каменоделство са одобрени трима участници: Денис Христов от Враца; Иван Симеонов от Враца; Павел Гетов от Роман.
