На 20 декември 2017 г. в град Къркларели /Лозенград/, Турция ще бъде открита етнографска изложба: „Из бита на лозенградските българи”.
Тя е осъществена по покана на Община Къркларели със специалното съдействие на Генералното консулство на България в Одрин и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Експозицията е част от международен проект, обединен в Къща-музей на етносите в града, и представящ изложби от Турция, България, Гърция и Черна гора.
Целта на изложбата е да покаже елементи от живота на българите, населяващи 
Лозенградския вилает до края на Турската война за независимост (1919-1923 г.).
Един от основните акценти в изложбата е облеклото на българското население от региона. Традиционната женска носия е от сукманен тип, а мъжката – от чернодрешен. Всички костюми са притежание на български преселници от Източна Тракия и на техни наследници.
Основният поминък на населението от този край до началото на XX в. е било лозарството , което дава и българското име на града. Лозарството се е развивано навсякъде, където е имало благоприятни условия за това. Винарството е процъфтявало из целия регион. Тук са се произвеждали вино и ракия, съхранявани в дървени бъчви, а за консумация алкохолът е бил пренасян в дървени бъклици, павури, в глинени плоски, стомни и крондири, показани в експозицията.
Дървообработващите занаяти са били сред основните, практикувани от тамошното население. Много добре развито е било и бакърджийството (медникарството), и тези занаяти са представени чрез експонати от втората половина на XIX в.
Специален акцент в изложбата са накитите и украшенията, носени от жените през този период. Накитите са задължителен елемент от традиционния костюм на българката. Начинът на изработка и употребата им показват социален статус, маркират обичаи и обреди на преход – женитба, раждане; предпазват хората от зли сили.
Във витрина с вътрешно осветление са експонирани пафти, тепелъци и други накити за глава – прочелници, обеци, висулки, подбрадници, както и огърлици, гривни и пръстени.
Лозенград попада в рамките на Османската империя през 1363 г., по време на управлението на султан Мурад I. Византийското име на града – “Четиридесет църкви“, което на османотурски е преведено като Kırk Kilise, е запазено до 1924 г., когато е променено на Къркларели (Kırklareli) – „Мястото на 40-те“. Българското име – Лозенград, е засвидетелствано най-рано през XVI в., като до края на XIX в. градът е населен предимно от българи, гърци, турци и от малки компактни групи от евреи и арменци.
Българското население в Лозенград и региона живее до началото на XX в. в мултиетнична среда, в
която успешно съжителстват и си взаимодействат различни по етнос и религия общности. Чрез своето присъствие в продължение на няколко века там, българите оказват сериозно стопанско и икономическо влияние в целия регион, оставяйки своя отпечатък върху историята и културата на Източна Тракия.
В изложбата са включени експонати от колекции на НИМ, както и от колекции, собственост на ОКИ „Музеен свят” – Созопол, Тракийско дружество „Яни Попов” – Созопол, и Общински исторически музей (ОИM ) Ивайловград.
