Тези антологии ще бъдат справочници и за учени и за творци от всички видове изкуства
Уникална бе двутомната „История на Съюза на българските писатели”, която бе посветена на 105-годишнината на съюза. И ето че 5 години по-късно, само преди броени дни, СБП пусна от печат друг забележителен двутомник – антологиите:„Поезия”-„/Пеещо дърво”/ и „Проза”/”Идели ли?/.
Премиерното им представяне се превърна в истински празник за присъстващите членове на Съюза, участници в антологиите и гостите, вечерта на 29 ноември в голямото фоайе на Националната библиотека „СВ.св.„Кирил и Методий”.
Вечерта откри председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, който се обърна към всички гости с благодарност, затова че са отделили от времето си в този студен ноемврийски ден да присъстват на едно тържество при което ние да можем да отдадем заслуженото на колегите,които нямат тази възможност, които са в по-добрия свят. Изрази своята благодарност към тези които са предоставили свои творби, защото без тях, без този жест нямаше да я има тази книга.Също така сподели, че са поискали авторските права на всеки един, или от наследниците на участниците в антологията. Съюзът на българските писатели няма да иска авторски права например за Христо Ботев или Иван Вазов, защото е станало модерно да се събират авторски права и някои да се кичат като носители на такива на нашите класици.Морално някои писатели са влезли вече в българската класика и които принадлежат на историята на СБП, без да се спекулира с имената им, нито с творчеството им, или да се използват за комерсиални цели.
Боян Ангелов прочете поздравителен адрес от министъра на културата Боил Банов и заяви, че Министерството е било най-големият спонсор на тази книга, без чиято финансова подкрепа, този двутомник е щял да бъде само някакъв блян в нечий мисли или очи. Ето го и него: „За мен е чест да отправя към вас и чрез вас към всички членове на СБП по повод 105-годишнината от създаването на една от най-значимите ни институции на духа. Казват, че творчеството на великите писатели е отражение на живота, истината и затова подобно на високите планини има многократно ехо. Замислен като един от стълбовете на които да се опира българската култура писателският съюз има своето силно начало и участва активно в развитието на страната ни, във формирането на висок естетически вкус у сънародниците ни, като се стреми да бъде верен на истината в живота. Почетното председателство на емблематичния Иван Вазов, напътствията на следващите утвърдени ръководители на съюза, като Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Димитър Димов, Николай Хайтов ни задължават и днес да отстояваме каузата на българската литература, като подпомагаме нейното развитие тук и по света, като подкрепяме младите таланти в техните първи опити с белия лист.Вярвам, че мисията която са приели за лична нашите майстори на словото е много повече от просветителска.Създаване на литература на най-високо европейско и световно равнище не се случва всеки ден. Националния дух и ценностите се усвояват постоянно, така както се ражда добре написаната творба”.
От сърце желая на вас и на всички членове на Съюза много здраве, вдъхновение, търпение и постоянство. Честит празник!”
След това думата бе дадена на член-кореспондент и член на СБП Иван Гранитски, който изказа мнението и впечатлението си за антологиите. Сподели за това, българската литература губи много през последните 3 десетилетия от неглижирането, загубата, със съсипването на редица издания,които оформят критическия вкус и критическото мислене. За това че почти е загубен критерия за ниско и възвишено, добро и зло, красиво и грозно. И от тази гледна точка издаването на антологии е последната може би важна форма на критически критерии и опит за подреждане на естетическата йерархия на ценностите. Той поздрави СБП, редколегията, и всичко които са участвали в създаването на двете антологии. Отбеляза също, че дори и всеки недоброжелателна СБП, като ги разгледа ще види, че е невъзможно почти да се създадат по-толерантни и по-широко скроени, като естетически и като приятелски критерий антологии. Сподели мнението си, че опонентите от другите сдружения никога няма да издадат такъв тип антологии, нито да поканят по-голяма част от членовете на съюза.
„Това е първото качество на една широта на духа, толерантност и обективност. Разбира се времето отсява естетическите ценности, но аз намирам че тези две антологии са възможно най-пълни и най-обективният прочит на създаденото от съвременната българска литература, от живите наши автори, като изключим класиците, за които разбира се почти няма спор.Второто качество на антологиите, е че те излизат във време на грандиозен разпад на националните ценности. Всички български официални институции – от Президенството, през Министерския съвет и министерства с малки отклонения неглижират българската култура, не само литература и виждаме резултата.Чалгата е тази която господства и просташко-плебейският вкус насаждан от Парламента и от офицалните институции, зомбира и българското общество. И така,че тези две антологии са спасителния естетически респект, който връща в надеждата и отношението на четящата българска публика към това кое е добро и кое не”, сподели Иван Гранитски.
Според него третото качество на антологиите и заслуга на редколегията и ръководството на СБП е, че това се прави във време на общо разложение и общ социален разпад. „Хубаво е да има една институция в България, дай Боже това да е СБП, която институция да насажда усещане за стабилност,за уважение към ценностите и традициите, какъвто е нашият съюз и каквито са заветите на Вазов. Хубаво е тези две антологии чрез Народната библиотека и чрез Регионалните библиотеки, да отидат като дарение в големите библиотеки. Да живее Отечеството, да живее българското слово,да не се отчайваме. Злото е напред, както казва Шекспир, така че заредете се с кураж и търпение, защото следващите антологии ще бъдат създадени в още по-трудна обстановка”, изтъкна Иван Гранитски.
Изказвания направиха поета Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, Атанас Звездинов, който сподели, че антологиите са представителни почти за цялата българска поезия. В 99 на сто са представени най-големите български класици. Пожела на всички да творят и с искрено чувство и един ден творбите им и архивите им да представляват интерес за поколенията, както представляват интерес архивите, които в момента притежаваме на класически български творци за днешното съвремие.
Поета, писателя и журналист Петър Андасаров сподели в изказването си, в това как да не се направят тези две антологии е намерен най-верния начин и най-правилния път.„Такава антология рядко бива и рядко е правена.”Прави чест на ръководството на СБП, които направиха така, че тези антологии да бъдат панорама на българската поезия и българската проза. Това ръководство и този съюз се оказахме по-извисени, на много високо равнище, като не постави разделителни линии, като не постави въпроса за две или три реалности състоянието на днешната литература.Голямата идея беше и днес и утре, когато се разгърнат тези антологии, да се види кои са били писателите, творците на българското слово и какво е било състоянието на тази литература.Тези антологии ще бъдат справочници и за учени и за творци от всички видове изкуства. Това е и голямото значение на тези две антологии, това е и нейният велик принос за българската литература”, сподели Петър Андасаров.
Литературният критик Благовеста Касабова благодари за това, че била един от съставителите и редакторите на антологиите. „За мен беше голямо изживяване. Върнах се и преоткрих автори, които съм чела в студентските си години, като Тодор Влайков, Асен Христофоров, Михалаки Георгиев, Георги Стаматов. Вече знам какво нещо е българската литература между двете войни „Вие сте тези, които ще оцените какво сме успяли и какво не сме успяли да направим за нея”, каза в речта си Благовеста Касабова.
В заключение председателят на СБП Боян Ангелов изказа още веднъж голямата си благодарност към целия екип, редакционен съвет и редколегията за приносът им в съставителството на тази антология, в издирването и предоставянето на творбите на писателите.
Снимки: Sofiapress
