На 13 април от 20:00 ще се състои откриването на изложбата “Закриване на Обекта – изложба”, в Chaya Tea Room.
Ако не си виждал човек, който е наистина сам, в разбирателство с всички свои ангели и дяволи, иди на североизточния плаж, дълъг 6 км – от Шабла до Румъния и си направи бивак в тръстиките, които растат край дюните на Шабленското езеро в ден, когато фазата на Луната занимава всички астрономи, езотерици и блуждаещи летовници, а вълнението на морето е 4 бала. По някое време, освен безразсъдно смелите морски птици, които кръжат над и около морето, изпаднало в необясним и вдъхващ страхопочитание афект, по безумно дългия пуст плаж виждаш човек само по бански да преминава. Дълга е плажната ивица, но ето на – премина и се изгуби в другия край. Гледаш към носа, потънал в миди и се чувстваш някак самотен, и в теб моментално набъбват съмнителни мисли какво търсиш тук, или поне какво правиш? Но колкото и да се питаш, няма смисъл да си отговаряш, каква скука, и продължаваш да слушаш вятъра в тръстиките, където още спят тазвечерните комари и вълните, които се разбиват със сила от 4 бала в пясъчния бряг.
Човекът само по бански се връща обратно, скачаш, стигаш до него и го питаш: „Извинете! Видях, че доста време се забавихте по пътя и искам само да ви питам нещо за информация“
„Добре“, отговаря той леко стресиран от вида ти, „Питай“.
„Имаше ли хора зад завоя?“
“Всъщност не знам, може да имаше, може да нямаше, не стигнах до там.“
5