На днешната дата преди 136 години се ражда великата писателка Верджиния Улф. Родена като Аделайн Вирджиния Стивън, тя е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури литературата на модернизма във Великобритания през 20 век.
Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите Мисис Далауей, Към фара и Орландо, както и монографичното есе Собствена стая със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
След завършването на последния си роман „Между действията“ (Between the Acts), Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече и слага край на живота си.
В предсмъртно писмо до съпруа си, тя пише:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен 
ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“
Предлагаме някой от най-запомнящите се мисли на Улф:
“Човек не може да намери мир, ако избягва живота.“
„Книгите са огледалата на душата.“
„Да пораснеш означава да изгубиш някои илюзии и да придобиеш други.“
„Всеки, който струва нещо, чете това, което харесва, според настроението му.“
„Не съветвам жените, които искат да имат нещо свое, да се омъжват.“
„Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни.“
„Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи.“
„Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?“
„Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.“
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“
„Големите общности от хора са невменяеми.“
„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“
„Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.“
„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предразсъдъците и идиосинкретичността на говорещия.“
„Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.“
„Хуморът е първото, което се губи при превода.“
