Някои артисти стават повече за театър, а други – повече за кино. Уникални са тези, които стават и за кино, и за театър
Статуетка на “Дон Кихот” получи актьорът Тодор Генов навръх творческия си юбилей – 40 години на сцената на Драматичния театър. Подаръка му връчи лично директорът Кръстю Кръстев с пожелание за творческо дълголетие.
„Днес е голям ден за Драматичен театър Пловдив. Не казвам на колко години, но има една друга цифричка, която е много важна, знаменателна и важна за историята на Драматичен театър Пловдив. Четиридесет години работи на тази сцена. Това е поводът да кажа двете простички думи: Тодоре, благодаря ти! Другото ще го напишат критиците, биографите. Пожелавам ти оттук нататък още много години, в които да имаш такава прекрасна публика и, която да те обича. Използвам повода да ти подаря тази статуетка, която е символ на актьорската професия, символна най-важното в тази професия, будителството, символ на всичко най-красиво в света. Жив и здрав бъди, другото го знаеш!”, изказа благодарността си Кръстю Кръстев.
„Съдбата на актьора е такава, че и в хубаво и в лошо той трябва да играе, защото вие пълните залата, благодаря ви!”, каза просълзен Тодор Генов.
И на светлата годишнина Генов изигра ролята си в пиесата „Да се провреш под дъгата“ и спечели бурни аплодисменти от вярната публика.
Тодор Генов е част от златната епоха на Пловдивския театър, но малко хора знаят за останалите хобита на актьора.
Рисува карикатури и негови творби са публикувани в няколко водещи вестници. Третото му любимо занимание е винарството. Покрай него успял да се сближил и с филмовата легенда Жерар Депардийо на снимките на „Аз и моето прасе”. Френският актьор е прочут ценител на рубинената напитка и има собствена изба в родината си.
Преди няколко години Депардийо с български екип засне в селата край Пловдив комедийната лента. Филмът, в който участва и Деси Тенекеджиева, спечели наградата „Кино без граници” на фестивала RIIFF в САЩ. -„С Депардийо опитахме няколко вина и разменихме мнения за качествата им. Той е изключително сърдечен човек”, разказва Тодор Генов.
Той пристъпва прага на НАТФИЗ през 1967 година. Кандидат студентският му изпит се провежда в кабинета на тогавашния директор на Сатирата проф. Желчо Мандаджиев. „Влязох в стаята и останах изумен – Мандаджиев провеждаше съвещание с част от актьорите – Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков и Нейчо Попов. Помоли ме да изиграя подготвените роли пред тях”, спомня си актьорът.
Генов вглъбено преминал откъса от „Женитба” на Гогол и чул големите имена да се смеят бурно на неговото изпълнение. Няколко дни по-късно той пийвал коняк в заведение пред театралната академия с друг кандидат-студент – Иван Евстатиев, когато минал Парцалев и казал на познайника си Иван: „Не го мисли Тодор – той е вътре. Ти отивай да учиш нещата, които съм ти дал!”.
След бурните студентски години в курса на проф. Мандаджиев и Крикор Азарян го разпределят в Димитровградския театър с други изгряващи таланти. Петгодишното си битие на сцената в бригадирския град свързва и с една знаменателна случка. Режисьорът Васил Луканов решил да представи монолога на министър Балтов пред осветен салон. Лампите блеснали и героят започнал: „Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши”, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт…”.
“В този момент в залата настана гробна тишина. На другия ден пресата гръмна. Оказа се, че на представлението са дошли партийните ръководители на Димитровград и са помислили, че този откъс е обвинение към БКП. Спектакълът беше спрян и дойде комисия от София да разследва случая”, допълва Генов. Инспекцията излиза със соломоновско решение – пиесата ще се играе, но на тъмно.
Мечтата му била да играе в родния Пловдив, чийто театър блестял с големи имена като Цветана Манева и Георги Василев. През 1978 г. тя се сбъдва и той получава първата си роля в пиесата „Карнавална история”,режисирана от Митко Гочев. Любимите му превъплъщения на сцената под тепетата са дядо Трифон в „Районна болница” на Христо Бойчев и най-вече петте роли на чиновници в „Сако от велур” с режисьор Дамян Попхристов. „И петте ми герои бяха коренно различни – като говор, поведение и костюми. Наложи се непрекъснато да се преобличам зад сцената”, разказва той. В един от образите на бюрократи той умело имитира Тодор Живков като диалект и жестове. „Публиката разбра и се смееше. После никой не ми се скара, беше дошло времето на перестройката”, отбелязва Генов.
Години по-късно той отново участва в „Сако от велур” в други превъплъщения. „Петте роли на чиновници ги изигра Кръстьо Лафазанов, а аз имах две малки роли. Публиката умря от смях”, спомня си той. В годините Пловдивският театър блести и с могъщо режисьорско присъствие. Тук творят режисьори, които са мечта за всички артисти – Любен Гройс, Иван Добчев, НиколайЛамбрев и други.
„Като млад актьор наблюдавах големите артисти как изграждат образите си, какво искат да знаят за своите персонажи. Попивах тяхното търсене на истината за героите и се научих да разсъждавам върху образа”,подчертава той.
Драмата се счита и като добър трамплин за актьори, които мечтаят да отидат в софийските театри. Тодор обаче остава верен на публиката под тепетата. Той участва и в десетина филма. Първото му филмово участие е„Неделни мачове”, където заедно с Велко Кънев играят главните роли. Сред останалите са „Искам Америка” и „Служебно положение: ординарец” под режисурата на Киран Коларов.
По думите му, някои артисти стават повече за театър, а други- повече за кино. Уникални са тези, които стават и за кино, и за театър – сред тях Георги Парцалев, Георги Георгиев – Гец, Апостол Карамитев, Николай Бинев и Наум Шопов. Самият Тодор Генов счита себе си за театрален актьор.
Източник:Plovdiv24, Снимки:Facebook
