На 14 март 2023 г. в библиотеката на Гьоте институт – България беше представена Румяна Захариева – поетеса, белетристка и преводачка.
През 2021 г. Румяна Захариева преведе и съдейства за издаването на четири книги на български автори в Германия. Това са: Антология Bulgariens Herz // „Сърцето на България“ (31 млади български поети, Größenwahn, Франкфурт на Майн), стихосбирката на Димитър Христов Klagelieder und Trinksprüche // „Тъги и наздравици“ (BoD, Бон), сборникът с поезия, афоризми и фрагменти на Анжела Димчева Nadelstiche im Traum // „Игли в съня“ (билингва, Anthea Verlag, Берлин), сборникът с новели на Златимир Коларов Mitternachtsetüden // „Среднощни етюди“ (Anthea Verlag, Берлин).
По повод на тези издания благодарните български автори организираха тържество в нейна чест.
Водеща на събитието беше Анжела Димчева – поетеса, журналист и литературен критик, която очерта с кратки рецензии профила на Румяна Захариева като поетеса и белетристка, която пише еднакво добре на немски и български и издава книгите си в двете държави.
Акцент беше поставен и върху цялостната ѝ мисия на творец и популяризатор на българската литература пред немската публика. В събитието взеха участие и другите преведени на немски език автори: проф. Златимир Коларов и Димитър Христов. Те прочетоха на български откъси от техните книги, а преводът на немски беше прочетен от самата Румяна Захариева, на която асистираше преподавателката по немски Красимира Александрова. Свои стихове от антологията “Сърцето на България” прочетоха Лиляна Петрова и Невена Борисова. Събитието беше уважено от белетристите Тодор Костадинов и Васил Люцканов, от поетите Хайри Хамдан, Елисавета Шапкарева, Стоянка Боянова, Марина Бартоломеус, Яница Радева, Иван Брегов и др.
Анжела Димчева
Между житейската драма и глобалистичното окаменяване
Българската общност в немскоезичните държави в Европа познава добре Румяна Захариева. Нейната известност като преводач и популяризатор на българската литература отдавна привлича вниманието на родни и чужди издатели. Малко познато за нас обаче остава личното ѝ творчество – поетично и белетристично.
Чрез новата стихосбирка „Кръгло време” българските читатели имат невероятния шанс да проникнат в един бинарен свят – колкото български като изконни представи, толкова глобалистичен като характерология на случващото се с нашите сънародници в чужбина. Много от писателите ни зад граница издават книги в България, въпреки че вече отдавна са билингвисти и творят на други езици. Да чуеш оценката на родна земя обаче е нещо неоценимо за тяхното творческо амплоа. Такъв е случаят и с Румяна Захариева, която има няколко книги, написани на немски език.
Какво е характерно за нейната поезия? В контекста на цялостното звучене на селектираните творби отеква един драматичен в крайностите си вопъл: разпадът на семейните ценности рефлектира в едно трагично „самопоглъщане” на „аз”-а:
когато слизам дълбоко в себе си
в собственото си клетъчно пространство
и светлината тъче ризница
за страха ми
прощавам се с родния си език
онемявам
Румяна Захариева съумява да насити словесната амалгама със силно емоционална рефлективност, експлозивна сила на въображението си, оксиморонно пречупване на видимото, философско обговаряне на битовото. Еротиката е ключов момент в метафоричната тъкан на нейните състояния – житейското търси и намира своя езиков еквивалент в една саморазголена искреност. Някои от стилистичните фигури, които с лекота тя вкарва в стиха си, звучат стряскащо със своята натуралистичност. Но това е нейният въздействащ инструментариум, иновативната формула на постмодерното съзнание, което е асимилирало уроците на сюрреализма в едни нови конструкти – плътското вече не е грозно, лексиката от науката е присъща на интелектуалната поезия:
…оплодената фоликула на луната
ще се загнезди здраво
в хормонално разстроения облачен пласт
на небето
(„женски език”)
Ако трябва да обърнем внимание на тематичния диапазон в тази книга, то той е доста впечатляващ: от типично женската „Сласт” и полемичните диалози с мъжете, през миграционните проблеми в „Подпалиха убежище на бежанци”, до цикъла „Завръщане”, където носталгичните описания и драмата на завърналия се при родната пръст човек поразяват с точните послания към днешния безчувствен българин. Изключително силни са стихотворенията „Роден език”, „Метаморфоза”, „Съдба”, „България”… Има един стих, който веднага се запечатва в съзнанието на читателя: „…в мен се удави морето”. Каква по-обобщаваща трагичност, изразена толкова лаконично?!
В поетичния почерк на Румяна Захариева няма да намерите сладникавост – лирическият персонаж е мъжко момиче, каквото познаваме от поезията на други наши поетеси – Валентина Радинска и Маргарита Петкова. Този хъс за живот, за себереализация, който блика от тяхната поезия, е налице и в императивно-приглушената позиция на Захариева. В едно свое стихотворение тя сваля маската на бутафорните условности и заявява:
…след толкова десетилетия
предядрен страх
ще огладнея
за живот.
Вероятно творчеството на Румяна Захариева е силно повлияно от съвременната немска поезия, защото видимо в обратната перспектива на страданието ние откриваме онова „сходство на несходството” (по израза на Школовски), което я възвисява като личност. Мигът на обладаване на някакво състояние е непредсказуем в своята динамика – лирическата героиня едновременно мрази, копнее, надява се и се прощава с живота. Но това не е капризност на изменчивата женска природа, а така мечтаната от поколения жени многопластова роля – убежището на майката, любимата, жената-воин, мадоната, грешницата… Или както поетесата изповядва в парадоксалните си проникновения: „…да си невинен в туй виновно време/ е най-голямата вина”.
Тази цялостност на проекцията „живот” ще ни впечатли и в стихотворението „Кръгло време” – сблъсъкът и раздялата, сладостта и горчивината, зачатието и смъртта… Едни секунди от мечтата на всеки човек да бъде нещо повече от сянка в спиралата на цивилизацията.
От галерията по-долу е видно, че читателите ценят Румяна Захариева като автор и преводач…
Биография
Румяна Захариева (1950) е родена в Балчик. Завършва Английска езикова гимназия в Русе, славистика и английска филология в Бон. От 1970 г. живее в Германия. Немско-българска писателка, поетеса и преводачка. Сътрудник на Западногерманското радио WDR, на НR, DLF и ORF. През 1978 г. е публикувана първата ѝ стихосбирка на немски под заглавие Geschlossene Kurve – „Крива затворена“, която излиза и на български в „Народна младеж“ (1985). В Германия пише и публикува главно проза. Първият ѝ роман EINES TAGES JETZT… („ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ СЕГА или защо Елизабет Шлаифенбаум промени живота си“) излиза през 1987 г. През 1990 г. е последван от романа на българското ѝ детство 7 Kilo Zeit – „7 кг време“, който излезе през 2018 г. в изд. „Хермес“ под заглавие „Ръкавици за студената война“. Текстът не е превод от немски, а е пресъздаден от авторката направо на български език. През 1979 г. Захариева е удостоена с Наградата на Северен Рейн-Вестфалия за млади немскоезични писатели и през 1998 г. – с наградата на литературното обединение Die LESE в гр. Бон. Тя е първият чужденец-писател, пишещ на нематерния си немски език, удостоен с тези награди. Автор е и на няколко радиопиеси. Член е на немския П.Е.Н.-център и на Съюза на германските писатели от 1987 г. Член на Съюза на българските писатели (от 2018 г.)
За 40-годишната си преводаческа дейност е пресъздала на немски творби от над 50 автори, като е превела и осигурила издаването на книги на: Блага Димитрова, Радой Ралин, Константин Павлов, Ивайло Петров, Любомир Левчев (през 80-те и 90-те години). След 2000 година превежда стихове на Николай Кънчев, Румен Леонидов, Мирела Иванова, Димитър Христов, проза от Николай Табаков (романът „Да“ излиза през 2012 г.), проза от Владимир Зарев и още десетки други автори. В началото на 2021 г. в Бон излиза от печат стихосбирката на Димитър Христов в превод от български на немски Klagelieder und Trinksprüche („Тъги и наздравици“), издателство BoD, Бон. Следват: две книги с твърди корици на издателство Anthea Verlag – Berlin: Златимир Коларов – Mitternachtsetüden // „Среднощни етюди“ (2021), Анжела Димчева – Nadelstiche im Traum // „Игли в съня“ (2021); една книга с твърди корици на издателство Größenwahn Verlag – Frankfurt am Main: Антология Bulgariens Herz // „Сърцето на България“ (31 млади български поети, 2021). Над тези преводи Румяна Захариева работи от 2018 до 2020 г., като печели конкурс за финансиране на изданието. Антологията съдържа стихове на следните млади поети, някои от които вече са известни имена: Александра Евтимова, Алексадър Христов, Анна Лазарова, Анна Чонгарска, Антина Златкова, Галина Златева, Даниел Тунев, Дарина Шнайдер, Денис Нуф, Динко Динков, Георги Гаврилов, Елена Денева, Иван Брегов, Иван С. Вълев, Иван Димитров, Иван Ланджев, Камелия Спасова, Кирил Г. Палачоров, Красимир Нейков, Лиляна Р. Петрова, Мария Калинова, Мирослав Христов, Невена Борисова, Росен Карамфилов, Росен Кукушев, Светла Чапкънова, Стефан Иванов, Стефан Радев, Христо Мухтанов, Яна Вълчева, Яница Радева.
Запис на цялото събитие бихте могли да видите тук:
https://www.facebook.com/angela.dimcheva/videos/166476692894569
