Художникът Пол Гоген безспорно е важна фигура в съвременното изкуство. Заедно с Винсент Ван Гог и Пол Сезан той е един от пионерите на постимпресионизма, оформил се в края на 19-ти век.
Подобно на останалите творци от движението, той е привлечен от идеята да изследва съзнанието на твореца. Докато Ван Гог е известен с размаха на своята четка, Сезан ни е добре познат с гениалността на своите композиции, картините на Гоген пък се отличават със своята авангардна цветна палитра – ярка комбинация от тонове, вдъхновена от неговите пътешествия в Таити.
Пътуванията до екзотичната страна повлияват върху иновативния почерк му и специфичното използване на цветовете, но и водят до известни противоречивости. Ще разгледаме нетрадиционния живот на художника, за да видим как той дава отпечатък върху неговото изкуство и ще се опитаме да разясним защо днес то бива оспорвано.
Ранен живот
Пол Гоген е роден през 1848г. в Париж. Ненавършил още и две години, се премества, заедно с цялото си семейство в Лима. Там е заобиколен от прекомболианска керамика и красива природа и не е учудващо, че развива афинитет към изкуството и пътуванията.
Първи стъпки в рисуването
Преди да достигна зрялост, Гоген води интензивен номадски живот. След дълъг престой в Индия и Черно море, докато служи във френската флота, той се установява в Паржи през 1871г. и неочаквано за всички негови познати развива кариера на стоковата борса в продължение на над десетина години. Там завързва приятелство с художника Камий Писаро, повлиява се и започва да рисува сюжети от френската столица. Въпреки че семейното щастие го сдобива с цели пет деца и го отвежда към Копенхаген, родния град на съпругата му Мате, Гоген не губи много време в житейска еснафщина и се заема с развитието си като творец.
Превключване към символизъм
Отначало не е нито особено продуктивен, нито успешен. Първите му години на независим художник никак не са лесни. Започнал като част от кръга на импресионистите, той твърде скоро губи интерес към техния стил. В момент на безизходица, за да даде тласък на кариерата си и да почерпи малко вдъхновение, той решава да прекара лятото, заедно с установилата се в Бретан колония от художници. Резултатите не закъсняват. Създава поредица от пастелени картини, вдъхновени от емблематичните танцьорки на Дега. След време ще ги използва в своите търсения, които ще го отведат към постимпресионизма.
На следващото лято се завръща в Британия. Този път създава “Видение след проповед”, картини, която бележи окончателното му скъсване с импресионизма. Окончателно скъсва с плътните, дебели удари на четката, интереса към ежеднвената тематика и използването на натуралистични свелитна и цвят, характерни за стила. Художникът се развихря със символични тематики, ярки, нереалистични цветове и плоски четки.
Днес ние автоматично го приемаме за едно от ключовите символистични картини на Гоген, но всъщност тя никак не е посрещната с възторг от неговите съвременници през далечната 1888г. “Току-що направих една религиозна живопис, много зле направена, но която бе интересна да се направи и която ми харесва” – пише Пол Гоген в писмо до Винсент Ван Гог. – “Исках да я подаря на църквата в Понт – Авен. Те не я искат, разбира се.”
Приятелството с Ван Гог
Същата Ван Гон го кани да се присъедини към него в комуна, намираща се в Арл с надеждата, че той сам ще развие там своя творческа колония. Гоген се съгласява, макар и да е наясно с менталните проблеми на своя приятел. Твърде бързо давамата осъзнават, че съвместната им работа никак не се получава. Пол взема решение да се оттегли. Това дълбоко разстройва Ван Гог и го довежда до прословутото отрязване на част от неговото ухо.
Двамата прекъсват дейността си заедно, дори и повече не се виждат на живо, но комуникацията им в писма не прекъсва до смъртта на Ван Гог две години по-късно.
Пътешествие до Таити
Изправен пред финансови проблеми, а и повлиян от случилата се драма или поне оправдаващ приключенския си дух с тези причини, художникът решава да замине към Таити. Обещава ново, стабилно начало на своята жена след завръщането си.
Слиза от кораба във Френска Полинезия през 1891г. По време на двугодишния си престой той живее в хижа и рисува няколко цветни пейзажи и портрети на полинезийски жени. Макар че тази живопис е една от най-известната в неговата работа, тя все по-често се разглежда като пример за надменен поглед на западния човек върху екзотиката и е осъждана за колониалните си нюанси.
Не е толкова известно, че в пътеписа си “Ноа Ноа”, написан през 1901г. Пол Гоген разкрива, че се жени за тринайсетгодишно полинезийско момиче, което дори забременява от него. Нейното име е Техура и тя може да бъде видяна на голяма част от портретите на художника през този период – което прави тях и самото тълкуване на художника сравнително проблематични.
Последни години
Завръщайки се в Париж през 1893г., е повече от ясно, че връзката със съпругата му ще бъде непоправимо обтегната. Скоро те се разделят и Гоген се установява за постоянно в Таити през 1895г.
Той живее във Френска Полинезия като периодчно пътува към Маракеш. Успява да се ожени два пъти(и двата пъти за 14-годишни момичета) и завършва своето най-известно произведение “Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме?”
Той умира внезапно през 1903г. от това, което се вярва, че е било сифилис.
Наследство
Пол Гоген е възвеличаван в продължение на повече от век след смъртта си. Напоследък обаче все повече изкуствоведи и съвременни творци критикуват откровено расисткия му поглед върху Френска Полинезия. Не са малко и тези, които осъждат и естеството на интимните му връзки.
Все пак големите музеи по цял свят продължават да излагат творбите му и отвдъд проблематиката на личния си живот, художникът продължава да бъде помнен като един от пионерите на постимпресионизма.
