За архитектурната награда и тенденциите в архитектурата говори арх. Бойко Кадинов
* Наградите „Прицкер”
Наградите „Прицкер” се връчват от 1979 година и са инициатива на чикагското семейство Прицкер и тяхната фондация „Хаят”. Наградата се дава на архитекти, които са допринесли за развитието на човечеството и застроената среда чрез изкуството на архитектурата. На тези, които имат значителни постижения и в чиито работи освен талант са демонстрирани широк кръгозор и отговорности. Журито се състои от между 5 и 9 души. Всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес или издателска дейност. Лауреатите получават по 100 000 долара, почетна грамота и статуетка на Хенри Мур.
На гърба на бронзовия медальон, който победителят получава на латински е изписано: устойчивост, отилитарност, наслада. Надписът е вдъхновен от римският архитект на античността Витрувий. Само две жени са печелили отличието.
Архитект Арата Исозаки, (87 години), е деветият японец, които печели най-високата награда в архитектурата. Той е проектирал много сгради по света между които Музеят на съвременното изкуство в Лос Анжелис, Олимпийският комплекс „Палау Сант Жорди” в Барселона/Испания/, културният център в Шънчжън /Китай/, кулата „Алианц” в Милано /Италия/ и др.
Японската архитектура през погледа на проф.дн.арх. Бойко Кадинов
Световноизвестният японски архитект Кенго Кума гостува в България миналата година и получи званието Доктор хонорис кауза на архитектурният факултет – едно от архитектурните събития на 2019 година. “Това е може би един от бъдещите носители на наградата „Прицкер”, убеден е проф. Бойко Кадинов.
Кенго Кума е проектирал стадиона на който ще се проведат тазгодишните Олимпийски игри в Токио.
„Не случайно в плеадата архитекти лауреати на тази Нобелова награда за архитектура са японски архитекти. При тях архитектурата е преди всичко философия и може би това респектира света и този почти 90-годишен персонаж, който винаги изпреварва тенденциите в света.”, споделя арх. Бойко Кадинов. Таланта на този архитект изпреварващо да поставя под някаква форма своите философски послания. Респекта към природата, към хомо-сапиенса, към свободните форми, които трябва да се завръщат в каменния град. Това отличава особено тази награда и може би в някаква степен слага релация между онова което традиционната българска архитектура е търсила слагайки човека вътре, почти ренесансово в средата на своите търсения и онова което ни завещават съвременните японски архитекти”, отбеляза арх. Кадинов.
Зелената вълна в архитектурата
Борба за екология, за опазване на природата, за приобщаване към нея. Климата не може да бъде разглеждан като пожар, земетресения или вредни емисии. Ако привидно това е някаква модна вълна и най-големите архитекти разбраха, че 5% от въглеродният диоксид на планетата се произвежда от производството на стоманобетон, което е значително повече, когато погледнем затова дали някои е запалил печка с дърва, въглища или произвежда други вредни скромни емисии, споделя арх. Кадинов. И в този смисъл това вече не е поредното модно явление, а е онова което аз наричам не устойчива архитектура – онази архитектура през която ние отговаряме за следващите поколения. Затова и проектите, които се очакват в 2020 година е маркирано от темата за „Колко е важно да бъдеш грийн”. Дори и най-модерните архитекти разбраха, особено от лекцията на Кенго Кума, че ако материалът на XX в. е бил бетон, то материалът на XXI в. е дърво.
Кенго Кума и тайните на японската архитектура
„Това което ме насочи към архитектурата бяха олимпийските игри през 1964 г. Стадионът на който се провеждаха те много ме впечатли и си казах:Аз също искам някога да правя същото и го приех като знак. Винаги се опитвам да разбера от какво има нужда града в който ще създам нещо ново и едва тогава започвам да проектирам. В началото на кариерата си не бях доволен от това което правех. Не харесвах дизайна на сградите които проектирах, но 10 години по-късно вече виждах положителен резултат”, разказва Кенго Кума. Това да покажа красотата на работата с дърво се превърна в моя мисия. В началото хората не разбираха и не приемаха идеята ми, но за щастие постепенно това се промени и сега голяма част от хората искат да живеят в сгради изградени предимно от дърво. В момента привършваме конструкцията на олимпийския стадион и работим върху общия облик. Хората са много развълнувани от крайния резултат, тъй като вградихме истински дървета в стадиона”, изтъкна арх. Кенго Кума.
„Това е преди всичко философия на духа.Онова, което отличава японските архитекти е това, че изпреварваща е архитектурната философия, която се поставя на дневен ред. И в случая дървото, карбоновите нишки, стъклото и др. е част от тази важна архитектурна заявка за един нов ренесанс на отношението към човека” и още: „Трябва да вярваме в онази непосредственост на японската архитектура, която кара целия свят, този от Ню Йорк Париж и Лодон, убеден съм и в София да се вълнува от щедростта на природата и онова, което трябва да направи за нея”, посочи в заключение арх. Бойко Кадинов.
Източник : БНТ-Култура БГ
Снимка: Стоп кадър БНТ и Wikipedia
