Йордановден, познат още като Богоявление, се отбелязва на 6 януари и е един от най-големите християнски празници. Това е денят, в който се празнува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител, което се извършва в река Йордан.
Празникът се нарича по различен начин в различните краища на България, като например Кръстовден, Водокръщи и Водици, като имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година трябва да се изкъпе в реката или поне да се измие.
До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се “Мръсни дни”, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят.
Ето и някои от най-разпространените поверия за празника:
-През нощта срещу празника, в потайна доба, небето “се отваря” и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си, и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден – желанието ще се сбъдне.
-Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив.
-От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците залива целите.
-Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве.
-На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават.
-В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло.
-След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
-Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.
-Жените, които са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
-На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е родено скоро и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
-Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три
пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват.
-В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със све-
тената вода.
-В Родопите обредът се нарича “хаскане” – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
-На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
-На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. С това се дава началото на периодът на сватбите до Великденските заговезни.
–Имен ден празнуват: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
