Предложен закон ще мобилизира националната стратегия на Канада за подпомагане на местните общности да възстановят културното си наследство в страната и в чужбина.
По време на посещение на културния център в Нова Скотия, канадският политик Бил Кейси се възхищава на бродирана одежда, със сложни елементи. От куратора той разбира, че всъщност това е реплика.
Зад стъклото на културно-историческия център в Милброук в Нова Скотия, стои зашеметяващата Mi’kmaq регалия от 19 век, впачатляващо копие на оригинала. Истинската регалия обаче е скрита в чекмедже в музей в Мелбърн, Австралия. Народът се бори да възвърне това уникално наследство от десетилетие. За пръв път сега има вълна от подкрепа за постигане на тази цел.
Общата промяна
Дългогодишните предложения за законната собственост върху културното наследство попадат под нов контрол в световен мащаб. В Европа френският президент Емануел Макрон обеща да даде приоритет на реституцията на френското наследство за следващите пет години, докато Германия наскоро представи насоки как да се справи със собствените си колекции от артефакти от колониалната епоха.
Други държави като Канада например са на коренно различна позиция. Така наречените извори, които се нуждаят от реституция, се намират не далеч от океана, но са в рамките на собствените си граници. Междувременно някои от оспорваните артикули са собственост на други държави и създават демократически и бюрократични препятствия. Други обекти пък се намират в колекциите на канадски музеи, те са видими, но не са достъпни за местните общности.
Кейси, който е част от федералния парламент в Канада и представлява Милбрук, е силно засегнат от посещението си в културния център. Оттогава той се стреми да съдейства за създаването на национална страртегия, която да помогне на местните хора да си върнат обратно обектите от чужди нации и от институциите в границите на Канада.
Този февруари той представи законопроект, наречен Закон за репатрирането на аборигентските културни имоти (известен като Бил С-391), чиято цел е да направи репатрирането по-лесно. Законът бе гласуван единодушно, сега той трябва да премине още много процедури, за да се въведе като закон. Парламентът ще обсъди законопроекта тази есен.
“От разговорите си с много заинтересовани хора знам, че тази стратегия, която ще върне артефактите в Канада, намиращи се в чужди музеи, съществува отдавна.“, споделя Кейси пред изданието арт нет. “За много местни общности премахването на важни артефакти от изследователи през вековете, е голям пропуск в културното наследство и тяхната идентичност.”
Законопроектът, предложен от Кейси изненада много хора. Някои смятат, че не е необходим, тъй като канадските музеи връщат в родината много артефакти вече 35 години.
Този закон има за цел да направи национална система за подпомагане на местните общества и до някъде финансиране за прехвърлянето и сънхранението на обектите.
McAvity подкрепя законопроекта и вярва, че това ще даде възможност на общностите да получат достъп до собственото си културно наследство. Подчертава и необходимостта от някои изменения, тъй като човешките останки не са включени в списъка с квалифицирани обекти, а те са основни обекти в репатрирането.
Докато някои обекти може да са законно закупени или дарени, други се твърди, че са незаконно конфискувани от канадски служители. От 1885 до 1951 год. Федералното правителство забранява церемониите по поклон – ритуали, които се практикуват от жителите на северозапад, за да отбележат важни събития. През годините артефакти от тези церемонии, включително облекло и танцови маски, са отнесени в музеи.
Въпреки готовността за решаването на проблема с експонатите, остават много неизяснения за реституцията им. Националният музей на Шотландия в Единбург държи останките на последните двама членове на канадското племе “Беотук”. Канада е подала официално искане през 2016г. за връщането обратно на останките, но въпросът остава нерешен. Асоциацията на шотланските музеи заявява, че няма живи потомци на племето и се противопоставя на реституцията на човешките останки и погребалните предмети.
Директорът на Канадската асоциация на музеите McAvity, си спомня, че за пръв път е чул думата “културно репатриране” по време на музейна конференция през 1970 година. Оттогава са се променили много неща и тази тема вече е повод за широка дискусия в Канада.
Канадската музейна асоциация е инициирала група, която да се занимава с националните музеи и културните институции. В следващите три години работната група ще се заеме с редица културни проблеми, включително и реституцията. Законопроектът на Кейди също предстои да бъде обсъждан.
В последните години канадските музеи работят все по-задълбочено с местните общности. Институциите трябва да бъдат внимателни в работата си с местните жители, тъй като те могат да помогнат с проследяването на изгубените обекти.
Нийл, художник и наскоро назначен за специалист по репатрирането в Музея на кралската британска колумбия, представя идея, в която изкуството да създава копия на културни обекти, за да могат оригиналите да се връщат в техните общности. Специалистът смята, че “тези копия, могат да останат в музеите, придружени с много повече информация, за да могат да служат като образователни средства за всички култури.”
5