Празник с поезия и песни

Вечер на поета, барда и преводач Димитър Христов

И тази поредна среда с поетическото и песенно изкуство бе традиционно празнична. Тя се състоя в литературния салон „Вечери на кръста” на читалище „Пенчо Славейков” и бе посветена на поета, барда и преводача Димитър Христов.

Съществен щрих към нейната празничност бе и участието на украинската поетеса, преводачка и художничка Анна Багряна.

Празникът откри и води Виктория Катранова, а за твореца Димитър Христов говори литературната критичка Благовеста Касабова. Тя направи цялостен литературен портрет на поета, проследявайки творческото му развитие от първата му стихосбирка „Работен ден”  до излезлите неотдавна негови нови книги„Хармония” и „Песни – тъги и наздравици”.

„Имам много скъпи на сърцето си хора, радвам се,че сме заедно тази вечер. Поздравявам  всички присъстващи от името на моя баща”, сподели Димитър Христов.

В краткото си слово за поезията на Димитър Христов поетът Петър Андасаров каза, че между личността и неговото творчество има пълна хармония, това е един човек с благ характер и блага, романтична поезия. А поетът Георги Драмбозов прочете свое стихотворение, посветено на творческия семеен тандем Димитър Христов и Анна Багряна.

Те четоха и собствени стихове. Бардът Димитър Христов изпълни песни по свои стихотворения и музика.

Празничната вечер стана още по-празнична с участието на хора към читалището с диригент Евгений Господинов и на оперният певец Орлин Чолаков.

В края на вечерта Димитър Христов бе любезен да даде кратко интервю за Sofiapress.

– Какво е, според вас, състоянието на поезията ни днес?

-Българската поезия винаги е била на висотата на нейните многовековни традиции. Поетът е изразител на епохата, в която живее. И днес аз познавам и общувам с талантливи автори и с техните книги, които биха били гордост за всяка национална литература. Но за разлика от професионалното високо качество на лириката у нас, в повечето от медиите се лансират бездарни и посредствени опити за поезия, титулуват се неграмотни драскачи и понякога им се връчват награди,което е унизително за почитателите на истинската поезия. Странно е, че и високообразовани литературоведи с научни титли нерядко се опитват да ни убедят колко гениален е някой бездарник. Срам и позор за литературната наука… А нещата са нетърпими, когато университетски и псевдо академични кръгове прекрояват литературните стойности от нашето книжовно наследство. Това се отразява и в учебниците по литература, и в медиите и тези ракови образувания са пагубни за истинската българска поезия.

Все пак, аз вярвам в градивността и правдивостта на читателите, които рано или късно отхвърлят и обричат на забрава всеки опит да им се натрапят доморасли или чуждоземни словесни сурогати при наличието на великолепни лирици в нашия литературен живот.

– Как се чувствате в суровата ни реалност и как реагирате като поет на бездуховността?

-Ерозията и девалвацията на ценностите във всички области на нашия живот е най-страшна в съзнанието на хората. Българинът е с устойчив ген и с устойчива психика, но това, което бе разграбено и унищожено през последните тридесет години е невъзвратимо. В опустошеното пространство се ширят руини и бурени. Понятията за морал, човечност и родолюбие се подмениха с печалбарство, агресивност и чуждо поклонничество. Нужен ни е нов Отец Паисий, нов Левски, нов Ботев – не защото те са остарели – те са класически стожери на българския дух, но днес с техния талант и борбеност трябва да се намери подхода за опазване и възмогване на българското достойнство не в рамките на някаква империя, а под похлупака на глобализиращия се свят, в който имперските домогвания и парите се превръщат в първостепенен фактор за съдбата ни. Ала, мисля, че не това е нашият път към обществено и лично щастие. Затова и в любовните си стихове, и в социалните си послания търся верния, достойния път да продължим напред и да не се срамуваме от стореното.

Sofiapress