Съвременната музика в средното образование

Еволюират или деградират съвременните учебници по музика

„Кукла” от Димитър Воев влезе в учебник по музика за седми клас. Стихотворението е създадено, когато авторът е бил  17-годишен ученик. В същия учебник пише още за „Битълс”, Нанси Синатра, Джеймс Браунд. Какво друго за българската и световната музика изучават децата, но и какво се пропуска в този процес?

Отговор на тези въпроси ни дават Емил Братанов – журналист, Божидар Давидков –учител по барабани и Петър Писарски – композитор. В разговора се включи и доц. д-р Янна Рускова – автор на учебник по музика, който се превърна в повод за разговора.

Как да събудим интереса на децата към музиката?

 В училището, което преподава Божидар Давидков най-малкият ученик е на 2 години, а най-възрастният на 54 години. За това дали споделят децата с него за часовете по музика, какво им липсва Божидар Давидков отговори, че на децата общо взето им е скучно,защото се занимават само с теория и не могат да направят връзка как се случва самото свирене. – „Някои ученици споделят, че техните учители по музика свирят на китара в час, което е единственото им полезно изживяване. Занимават се с неща, които са остарели и не са им интересни. Според него в учебниците по музика в средното образование липсва информация за това какво се е случило през последните 30 години. Трябва да има модерни и съвременни неща. Да се обръща повече внимание на хора, които са постигнали успехи през последните години и по някакъв начин да се изследва причината за успеха на тези хора”, споделя Божидар Давидков.

Популярната музика в България е заложена в учебните програми

„ Аз съм на съвсем друго мнение. Мисля, че учебниците са много адекватни на времето. В учебника за 7-ми клас накрая има хитове от последните години на БТР, „Есенни цветя” на „Атлас” , „Непознати улици” на Мери Бойс Бенд ,съвсем адекватни и съвременни учебници, с песни, които според мен е важно да бъдат преподавани интересно. Важно е в тези учебници да има такива песни, защото сме 2019 година и учениците трябва да направят своя културен избор, но информиран културен избор. Тези песни няма къде да се чуят вече, имам предвид в ефир, някъде от към 2004 година. Не се излъчва българска музика – тя е под 6% в радиоефира. И така поколения наред растат без да имат своя информиран избор, т.е. чувайки палитрата от музика да си кажат: Аз се ориентирам към поп, или фолк,  хип-хоп, защото другото не ми харесва. След 2004 година така се случиха нещата, че артистите и изпълнителите не се стремяха да направят хубава песен, а се стремяха да подпишат договор с някоя компания, за да се появят и да завладеят ефира, – категоричен е Петър Писарски.

Учебниците по музика – какви песни трябва да има в тях?

 На въпрос до колко учебниците по музика, които съществуват в момента, дават достатъчно широк спектър на децата за този информиран избор. Защото това което е било хит преди 20-30 години, сега не е. И децата не могат да го приемат и осмислят така, както хората, които създават тези учебници, Емил Братанов отговори, че преди да отидат на училище, децата са си във вкъщи и от малки започват да се подрусват и да слушат музика. Първо – важно е какво се слуша у дома.  Децата слушат онова, което слушат техните родители, а по-късно и родителите започват да слушат онова, което слушат  децата им. Второ – за учебните програми, когато децата тръгнат на училище.Разглеждам учебниците и установявам че те не са само един или два, слава Богу, че не са 22. Всеки, който може да напише и да издаде нещо кандидатства Министерството да му го одобри и остава единственото хубаво нещо за разлика от 2004 година, когато влиза онзи скандален текст за мутрата, куклите и чалгата, сега има песни на „Атлас”, „Мери Бойс Бенд”, – изтъкна Братанов. 

По темата отношение взе и доц.д-р Рускова,  автор на учебника по музика за 7-ми клас, която спедели, че като автори на учебници и целия авторски колектив следват изискванията поставени  от държавата, но оттам нататък техния колектив се е стреми по отношение на популярната музика в България,  тя да бъде  заложена в учебните програми. -„Като авторски колектив сме се стремили да търсим много ярки  и популярни песни за нашето поколение, такива каквито смятаме, че днешното и поколенията след нас  трябва да чуят, да видят, да усетят, да бъдат информирани. Да им представим една пъстра палитра.

На въпроса как на едно поколение, което слуша  Риана, ще му се обясни, че е важно да знае за„Бийтълс”, доц. Рускова разясни, че е много важно как учителите интерпретират всичко това което авторския екип се е постарал да заложи в учебниците. – „Нашата мисия е в интерпретирането на това което сме счели за необходимо, важно и актуално.В учебниците от 1-ви до 10-и клас на издателска къща „Анубис” ще се срещнат неща от Аспарух Лешников до ден днешен с Дичо и Поли Генова, Влади Ампов-Графа. Така, че и днешните явления в популярната музика са там. Подбрали сме песни,които са ярки образци, запеваеми, учениците  да могат според възрастта си да се справят с интерпретацията. Посланията на песента, текстовете също са много важни”,- допълва доц. Рускова.

 А това как учителитеда запалят децата е много трудна мисия и с радваме че министерството отделя изключителновнимание в поддръжка на тяхната мисия.Много зависи от учителя, на каква възраст е, второ какви са неговите лични субективни интереси в музиката и трето дали ще е достатъчно широко скроен, за да надмогне личното си отвращение към най-съвременните групи, за да преподава така както трябва.

А с какво е важна връзката между музика и литература, тя отговори: -„Всички образци на поп и рокмузиката, които сме заложили в учебниците, са утвърдени автори, проверени от времето. Присъстват имена на утвърдени текстописци, така и на поети в нашата поп  и рокмузика”.

Емил Братанов определи, че когато децата не са зомбирани, техният избор е към хубавата запеваема мелодия. „Чисто философски, обичам  една дума манталитет. Ние сме манталитетно обременени в една от двете крайни посоки, понякога за добро, понякога не.Нещата могат да станат хубави, когато имаме припокриване – преподаватели,авторите на учебници, семейната среда и самите деца, които растат сами за себе си извън всичко това – или умни и любопитни или не умни и не любопитни. Сега всичко се прави от бизнесмените и музикалните редактори”, каза в заключение Петър Писарски. – „Музиката е прекрасно нещо и нека учителите да направят интересен пътя до учениците, да съумеят да ги запалят, да ги водят на концерти,мероприятия и т.н., допълни Емил Братанов.

Източник: БНТ, снимки: Pixabay