ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУХОВНАТА КРАСОТА
Университетът по библиотекознание и информационни технологии провежда на 19 май 2023 г. своя ежегоден Ден на Отворените врати. Научноизследователският център за стимулиране на студентската академична активност (НИЦССАА) към Студентското научно общество (СНО, 2005- ) във връзка с неговата 73-годишнина и 18 годишнината от СНО емблематизира този празник чрез провеждането на XІХ СТУДЕНТСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ И ИЗЛОЖБА НА УНИБИТ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „ИНФОРМАЦИЯ – ЕСТЕТИКА – КРАСОТА” – „INFORMATION – ESTHETICS – BEAUTY”.
Конференцията – плод на 14-месечен труд – преминава под знака на:
1990-годишнина от разпятието и Възкресението на Иисус Христос в 33 г.; 1710-годишнина от Медиоланския (Миланския) едикт от 313 г.; 150 години от гибелта на Апостола Васил Левски, и е под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – Ректор на УниБИТ, и проф. д.ик.н. Стоян Денчев –
Председател на Настоятелството на УниБИТ, с ръководител – проф. д.п.н. Александра Куманова, която е ръководител на НИЦССАА и СНО и на проекта по Наредбата на МОН (Обн. – ДВ, бр. 73 от 16.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) с Договор НИП-2023-01 от 16.02.2023 г. на тема: „Световни топоси на информатизацията в България: Енциклопедика – Булгарика (Генериране на справочно-библиографски образователни информационни ресурси на Научноизследователския център за стимулиране на студентската академична активност при Университета по библиотекознание и информационни технологии)”.
Провеждан на живо, форумът има и линк за дистанционно присъединяване: <https://meet.google.com/hra-jpnp-jjh>, и е посветен на 24 май – Национален празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Три секции работят по традиция на конференцията: I. БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ, БИБЛИОГРАФИЯ, КНИГОЗНАНИЕ; II. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ; III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО, на които общо се представят 389 доклада, 264 от които са научни изследвания и 125 са есета (1 дипломна работа е на студент от Великобритания и 6 есета са на 1 студент от Великобритания и 5-ма – от САЩ), чиито научни съобщения са утвърдени за публикация.
29 са учените – рецензентите и консултантите на изданиятана СНО при УниБИТ, представяни на конференцията и авторите на обръщения към този форум. 38 са приетите след рецензирани научни изследвания по е-библиотека АНТОЛОГИГА – І конкурс и 76 – по останалите е-библиотеки на УниБИТ. 125 есета са отличени за публикация в интеракцията по феномена КРАСОТА – ІІ конкурс
(извън Академичния състав на УниБИТ).
Eкспертите и рецензентите на е-библиотеките на УниБИТ – 29 на брой (ANTHOLOGICA, ARYANICA, AUTOBIOBIBLOGRAPHICA, BALANICA, CIVILIANA, CLIO, COMMENTATORICA, CHEKHOVIANA, DECAMERONICA, ECOVIANA, ERUDITICA, ETYMOLOGICA, EVRISTIANA, GLORICA, GRATULATORICA, HOFFMANNIANA, HUMANITARIANA, LEVSKI, NESTINARIANA, ORTHODOXY, PAISIADA, PATRIARCHICA, PEDAGOGIA, PSYCHOLOGICA, PUSHKINIANA, RAKOVSKI, UNIVERSALICA, VISUALICA, ZLATARICA), 18 тома „Трудове на Студентското научно общество при УниБИТ” и 32 тома серия „Факлоносци”, са от 22 страни: Австрия, Алжир, България, Ватикана, Великобритания, Германия, Грузия, Гърция, Израел, Индия, Иран, Италия, Канада, Китай, Молдова, Полша, Русия, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Турция, Украйна, Франция.
Конференцията е и изложба на СНО при УниБИТ – на сайта на Университета и документални експонати в зала „Тържествена”: Еспонират се: 1. Преписът на ръка и на компютър на „История славяноболгарская…” на Св. о. Паисий Хилендарски, направен и дигитализиран в УниБИТ – част от е-библиотека PAISIADA; 2. Е-библиотека, посветена на проф. Васил Златарски – ZLATARICA; 3. Е-библиотека, посветена на акад. Александър Теодоров-Балан – BALANICA; 4. Е-библиотека, посветена на Васил Левски – LEVSKI; 5. Е-библиотека, посветена на визуалния контекст на информацията в изданията на СНО при УниБИТ – VISUALICA. Специално на форума гостуване в УниБИТ и пътуващата изложба.
„ТРАДИЦИИ, ИНОВАЦИИ, ЛИДЕРСТВО С УМ И СЪРЦЕ”, разказва СНЕЖАНА ЯНЕВА и за значението му за българската книжовност и култура.
Тържествената Академична церемония – интеракция на Студентското научно общество „ECCE HOMO! (ТОВА Е ЧОВЕКЪТ!)” е подготвена специално като оратория на светлината и екзистенциално въвеждане във форума – по сценарий и режисура на проф. Александра Куманова и д-р Николай Василев, със специалното участие на о. Стефан Пашов, дякон Иван, оперната дива – сопрано, виолончело Розалина Касабова, примата арфа Александрина Кушничанова, както и ученичката на Розалина Касабова – Ружа Симеонова (IV клас – ЧОУ „Д-р Петър Берон”). Академичната сцена разкрива информационния код на българската духовност, книжовност и литература като част от универсалния цивилизационен модел на света.
Кулминация на форума е Академичната церемония по откриване на паметната плоча на Паисиезнанието – дар от проф. Александра Куманова на УниБИТ, която е разположена в засадената преди година в парка на ВУЗ-а Паисиева алея – от 5 върбови дръвчета, посветени на светлата памет на:
– Св. епископ Софроний Врачански – просветител със силно развито българско национално самосъзнание, създател на първия препис на „История славяноболгарская…” на Св. о. Паисий Хилендарски (1765 г.), преписва Паисиевата история и втори път (1781 г.);
– Георги С. Раковски – именитият български възрожденец и родоначалник на организираното национално революционно движение у нас познава почти всичко, излязло изпод перото на предшествениците и съвременниците му, и пръв изтъква, че Историята на светогореца е дело на „ученаго человека”, обръщайки общественото внимание към фигурата и делото на хилендарския монах;
– Акад. Йордан Иванов – осъществил през 1914 г. по Зографския препис на „История славяноболгарская …”, който счита за оригинал на Паисиевата творба, призива на първия наш школуван историк проф. Марин Дринов: „да видим Паисиевата история обнародвана” (1888 г.) – издание, предизвикало огромната радост и възхищение на проф. Иван Шишманов и станало настолна книга за съвременните и по-късните изследователи на Паисиезнанието;
– Акад. Петър Динеков – финализирал през 1963 г. превода на историческата творба на съвременен български език, основан на изданието на акад. Йордан Иванов от 1914 г., което приема за най-близко до първообраза на Паисиевата история;
– Проф. Милен Куманов – създал през 2011 г. първата научна историография на Паисиезнанието – и в България, и в чужбина, обнародвана в справочно-енциклопедичното издание на Университета по библиотекознание и информационни технологии „Информационен код на българската книжовност и литература: Св. о. Паисий Хилендарски”, актуализирана от него за ново обнародване на УниБИТ през 2022 г.
