”Abaporú”: картина, която бе подарък за рожден ден от съпруга към съпруг, от Tarsila do Amaral към Oswaldo de Andrade. Тази творба е символ на любящата и интелектуална връзка между двама художници и също се превръща в голям символ на съвременното бразилско изкуство, което обединява местни и европейски стилове и теми. Това е картина, която е трябвало да подбужда силни чувства във времената, когато Бразилия е искала да бъде възприемана като модерна и богата страна. Обратно на този стремеж, ”Abaporú” показа портрет на голо, безполово, вечно, гигантско и изкривено същество – може би дори чудовище- седящо под слънцето до кактус.
”Abaporú”e заглавието на произведението, преведено от Tupi-Guarani – езика на местното родно племе – канибал. Деформираната фигура не прилича на нищо, което съществува в действителност: нарисувано е с малка глава, големи ръце и крака, и непропорционално тяло до схематичното слънце и кактус. Този нежен гигант има очи, но няма уста и уши. То е голо, в позиция, подобна на скулптурата на Роден ”Мислителят”, с едната си ръка върху главата си, леко усукана към зрителя, докато непропорционалното по-голямото тяло е обърнато настрани към слънцето и кактуса намиращи се от дясната страна на композицията.
Според Oswald de Andrade картината показва човешко същество в природното си състояние, това на канибала. Tarsila, от друга страна, казва, че чудовищното същество е продукт на нейното въображение, вдъхновено от историите, разказани на нея от черните детегледачки в плантацията, където е израснала.
”Abaporú” става важен символ на художественото и културно движение, наречено ”movimento de antropofagia”, създадено от творбата “Cannalist Manifesto” на Oswald de Andrade през 1928 г. В този манифест Andrade обявява какви трябва да бъдат новите принципи, следвани от бразилските художници. Той желае всяко ново изкуство (включително литературата и визуалното изкуство) да се вдъхновяват от различните влияния, местни и европейски. Той е искал да покани бразилците да канибализират: да преглътнат и да усвоят чуждестранните вдъхновения без никакво колебание и с пълна отдаденост за процеса на модерното културно творчество в новата Бразилия. Andrade приема съществуването на различни култури и приветства естествения процес на междукултурно вдъхновение и присвояване.
”Abaporú” е създаденa през 1928 г., две години преди военния преврат на Getúlio Vargas, в последните моменти на Старата република, който трансформира страната от общество и икономика, основана на робство и земеделие, към по-градски, индустриален и кризисен режим. Голото тяло на странно същество в центъра на картината,в близост до природата, а не към култура или към други неща е била силна, смела и непримирима декларация за същността на жизнеността в бразилския живот, според Tarsila do Amaral.
Когато погледнем ”Abaporú” сега, виждаме най-скъпата картина в бразилското изкуство, купена през 1995 г. в аукционната къща на Christies за 1,4 милиона щатски долара от Аржентинския колекционер и създател на “Museo de Arte Latinoamericana” в Буенос Айрес. Виждаме също и една от най-важните картини в латиноамериканското изкуство, изобразяваща и разрешаваща основната дилема в много латиноамерикански култури – как да се примирим с нашата хибридна и смесена природа и произход.
