Кети Бозукова вижда как часовниците се разпадат

На снимката – Кети Бозукова по време на нейната творческа вечер в Съюза на юристите в България

 

Текст: Анжела Димчева

Всяко творчество в един миг достига до скалистия бряг на равносметката. Поетесата Кети Бозукова издаде „Избрано” (2021), без да е все още в годините за подобен ретроспективен ход. И освен това гарнира „избраното” с още една книга – „Колибри от Рая” – на български и английски език. Като казвам книга, това всъщност е оригами-творба. Едно цветно хартиено колибри, събрало на крилата си стихове. Точно тук ще прочетем – в размаха на крилата – следното:

 

 

Часовниците се разпадат –

на пчели и птици,

чадъри,

скакалци,

поляни и зеници…

възторзи,

скърби,

страх…

Разпадат се на прах…

 

Премиерата на „Избрано” и „Колибри от Рая” беше повод в Съюза на юристите в България в края на май да се съберат почитатели на Кети Бозукова от няколко гилдии: писатели, музиканти, художници и най-много юристи. За музикалните интермедии с китара и вокал се грижеше Пламен Сивов, с когото авторката си партнираше хармонично.

 

 

 

 

 

Очевидно за пишещото братство не е тайна, че талантливата поетеса е виден адвокат. Тя е сред малкото адвокати в България, които са спечелили дело в Страсбург. Била е окръжен прокурор, съдебен инспектор, лектор по различни европейски програми у нас и в чужбина. Това не й пречи да създава изящна и въздействаща поезия.

В томчето „Избрано” поетесата е включила стихове от шест предишни стихосбирки. Както отбелязва в предговора Венко Евтимов, „Кети Бозукова е една от най-ексцентричните авторки, а защо не и от най-експериментиращите”. Той добавя, че „тя е създателка на КЕ-тайку, собствен вид стихотворение, където малко по японски и повече по български, думите се нижат, препълнени с чувства както никога („Колибри от Рая”, „Драскотини”, „Неми думи”)”.

Ретроспективният принцип на съставяне на една книга винаги ни дава възможност да проследим развитието на автора. В случая от класически стих през хайку поетесата достига до свободен стих в кратка фрагментарна форма, за да се завърне отново към класическото стихосложение. Тематичният кръг в тази поезия е в широки граници: от градски пейзажи през интимни авторски ескизи до еротиката и молитвата за враговете. От всеки стих блика искреност, но за каквото и да говори лирическият „аз”, винаги финалът или общото внушение достига до философско обобщение – за смисъла на съществуването, за любовта, омразата и суетата, за кратките мигове възторг, които са безценни. А смъртта не е страшна, тя е вечното лице на живота. Лирическият пронизващ поглед съзира „измръзналите смокини” и страда за тях, есента е чест гост в тези стихове, но не като фон, а като главен герой. Родният град на поетесата – Сливен – естествено грее със Сините камъни и сливенския вятър. А през синьото видение на изтичащото време Кети Бозукова задава въпроса:

А кой е страстният любовник

в изгарящата нощ –

тромпета или тромпетиста?

 

 

 

Кети Бозукова и Пламен Сивов

Поезията се явява интровертен медиатор между една личност и цялата природна сила – това ни казва с книгите си Кети Бозукова по нейния си начин: естествено, изповедно и метафорично.