„Изкуството във време на война и безразличие“- изложба от 5 април до 5 май 2023

Виртуално изложените картини всъщност преливат от тези емоции. Наблюдаваме отявлен дуализъм: борба между тъмнината и мрака, множество символи, дълбока семантика, завоалирани послания. Ярък пример за дуализма в човешката душа е творбата „Другата в мен“ на Тодор Георгиев. Техниките са най-разнообразни и разкриват богатство на светове и усещания: акрилни бои на платно, смесена техника, маслена живопис, яйчна темпера на дърво, графитен спрей , акварел и др. В едни творби се усещат страхът, тревогата и ужасът, а в други изкуството по чудодеен начин се явява преграда, щит към негативните емоции и страданието. Всеки от художниците любители, колкото и да е трудно да използваме тази дума за представените творци, разкрива своя почерк. Черният лебед на Ваня Мрекьова, например, се превърна в символ на непредвидените промени и неочаквани събития в световната история, според Насим Талеб. Дуализмът в битката между мрака и светлината се усеща от всяка човешка пора в изобразените мрачни балерини, черни сълзи, кукери в битка с демони и зли сили в творбите на Ивайло Манушев, панихидата на Гергана Търкаланова; и особено от мрачните краски и тонове в художествения полет на Магдалена Пейчева, Стефка Николова и картината Апокалипсис на Боряна Рекарова.

Маслената картина „Вълча Луна“ на Галина Златкова представя пламъка на войната, който изпепелява една земя и я обагря в червено. Там високо в планината един самотен вълк надава вой, докато във втората творба на същата авторка Луната „не спи“, защото там далече земята гори от падналите бомби и запалените домове.

Но страхът, тревогата и апатията, сякаш се изпаряват в следващите художествени творби. Картината “Животът винаги намира начин” на Диана Костова символизира, че дори в разруха, война и безразличие малки семенца любов и светлина винаги пробиват тъмата и раждат нов живот. Отново символ на надеждата е и творбата „Приказна светлина“ на Тодор Георгиев.

Белите гълъби на Емилия Василева символизират мира и надеждата; а упованието в Бога се усеща от ангелите в платната на Теодора Блажева и иконописта на Тошко Вачев. Все пак надеждата и вярата в Доброто никога не ни изоставят, особено когато творим. В картината „Като пясък през ръцете“ на Боряна Рекарова се усеща контрастът между реалност и надежди представен по интересен и оригинален начин. Затова нека се уповаваме по-често на изкуството и да помним, че войната и безразличието към Доброто и Справедливостта, човешкото страдание и мъка, са изконното Зло! Нека не бъдем безчувствени пред него!

Благодарим на участниците, които създадоха провокиращи и интересни картини специално по темата!