Излезе монографичното изследване „Дипломация чрез литература“ с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на „Изида“ и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата.
Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18.00 ч. в Българския културен център – София, ул. „Веслец“ 13. За книгата ще говорят: Боян Ангелов, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. д.п.н. Александра Куманова, проф. д.н. Ивайло Христов. Водещ: Христо Славов.
Основен фокус на изследването е декадата 1977 – 1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.
Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи на изкуството.
Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20. век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. От момента на конституирането на Софийските писателски срещи като знаков политически сигнал към съвестта на управляващите се появява понятието „културна дипломация“. Днес това е основен термин за алтернативни практики в посока успокояване на регионалната и международна конфронтация.
Анжела Димчева се позовава на оригинални документи от архивите на СБП и личния архив на Любомир Левчев.
Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.
Жан-Ерве Базен: „Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война“.
Ърскин Колдуел: „Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели“.
Любомир Левчев: „Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията… Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел“.
В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник „Йомиури“ изрича определението: „София е Хелзинки на литературата“.
