Тя представя избрана колекция от акварели, пастели и рисунки създадени между 1968 г. и 1970 г.
Вчера, Арт Галерия „Стил II”, намираща се на софийската улица „Г.С.Раковски” № 183 A отвори врати за изложбата от графики, монотипии и живописи на световноизвестния български художник и скулптор Михаил Симеонов.
В присъствието на любители на изкуството изложбата откриха Диана Григорова и Светлин Гугов. Диана Григорова от Националната художествена галерия разказа за художника, че е познат и известен много повече в чужбина и доста по-малко у нас. Настоящата изложба представя избрана колекция от акварели, пастели и рисунки създадени между 1968 г. и 1970 г. Изпълнени с изключителен пластичен усет творбите му се отличават с деликатна цветност и експресия на образите. Акварелите и рисунките на Михаил Симеонов носят отпечатъка на времето в които са създадени, но заедно с това те са и извън него и заслужават своята обективна оценка. Във всяка една от своите картини той показва своята страст като откривател и търсач на духовните пространства и светове.
Изложбата уважиха много любители на изкуството, представители на медии, акад. Благовест Сендов , Волен Сидеров, сестрата на известния художник – Лидия Симеонова, която не скри вълнението си и изрази съжаление за това, че автора не присъства на изложбата, и за това, че не всички творби могат да се видят, тъй като повечето от тях не могат така лесно да бъдат докарани от Америка. Радостна е, че присъстват много хора, които се интересуват от неговото творчество.
„Най-много харесвам паметника на Паисий и слонът, който е направил в Америка.
За мен той е един прекрасен брат и това, че е един голям скулптор е вярно”, сподели Лидия Симеонова.
* За художника
Михаил Симеонов е български художник и скулптор, роден през 1929 г. в Пловдив. Първоначално следва философия в Софийския университет. Две години по-късно е приет в в Художествената академия в София, където завършва монументална скулптура през 1954 г. През единадесетте години /1954-1965/ преди да отпътува от България, той създава публични произведения на изкуството.
Неговата статуя на Паисий Хилендарски предизвиква държавен скандал. Паметникът създаден през 1965 г. Първоначално е монтиран в южната страна на храма „Св. София”, но според редица мемоари Тодор Живков не го харесва и след среща с автора отменя възложената му работа върху паметник на Априлското въстание, а бронзовият отец Паисий напуска мястото си, за да се върне по-късно отново край столичния храм.
Други значими творби на Михаил Симеонов преди емиграцията му са „Иконописецът Захарий Зограф” /НХГ/, „Въстанието на Асен и Петър, 1186” /Галерия във Велико Търново/, каменната скулптурна група „Работници” /металургичен комбинат „Кремиковци”/, „Момче с птица” /Пловдив/. През 1965 г. Михаил Симеонов получава 45-дневна виза за Тунис и заминава за Африка без намерение да се връща в родината.
Там той става част от художествена група, известна като Ecolr de Tunis. Една от скулптурите му, статуя на арабския поет и философ Ибн Халдун, привлича вниманието на президента Хабиб Бургиба. Бургиба му поръчва портретен бюст, както и скулптура за дългата 150 метра мраморна стена на националния монумент Мъчениците от Бизерта. Вдъхновен от културата на древен Картаген, през 1967 г. Симеонов създава скулптурна група от абстрактни символи, която нарича „Неделя сутрин”.
Шест години по-късно се премества в Ню Йорк, където живее и до днес. Най-голяма известност му носи проектът „Отливка на приспан слон” – бронзова статуя на африкански слон в естествена големина. Проектът се ражда през 1946 г. и реализиран през 1980 г., като е направен студен калъп на див кенийски мъжки слон, приспан за 72 минути. На слона не е нанесена никаква вреда. Бронзовата статуя, направена по калъпа, е открита на 18 ноември 1998 г. от генералния секретар на ООН Кофи Анан и поставена пред главната квартира на ООН в Ню Йорк като дар от правителствата на Кения, Намибия и Непал.
В словото си Кофи Анан цитира писателя Исак Динесен, който пише: „Слоновете се движат спокойно, така, сякаш имат уговорена среща в края на света.” В интервю за вестник „Ню Йорк Таймс” Михаил Симеонов обяснява, че се е вдъхновил за тази творба, след като прочел „Обществения договор” на Жан-Жак Русо.
Репортаж и снимки: Sofiapress
