На 18 юли 2018 г. от 18:00 часа, няколко дни след официалното откриване на Международен балетен конкурс – Варна,
Експозицията
„Преди повече от половин век, през 1967 година, във Варна, младият тогава пловдивски художник Димитър Киров открива първата си самостоятелна живописна изложба.
Името на художника Димитър Киров остава трайно свързано с богатия живот и реформаторския дух на Пловдивската живописна школа. През 60-те години на миналия век Георги Божилов-Слона, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Иван Кирков, Георги Бояджиев – Бояджана и др., които се считат за приемници на Златю Бояджиев, Христо Станчев, Цанко Лавренов, надскачат конюнктурните граници на изкуството и налагат в живописта новаторски естетически критерии и стилистически похвати, които умело прилагат при тематичната интерпретация на картината. Музиката и танцът навлизат като интересни теми в изкуството им, като в живописта се акцентира върху пластическото изграждане и емоционалното внушение на цветовете и формите. Това е особено характерно за творчеството на Димитър Киров, в чиято живопис преобладават цветовите вальори на светлината, звучащи в хармонично съзвучие – динамично, тържествено и многоцветно. С течение на години се наблюдава как композициите на тема „Балет“ стават все по-динамични, с поглед от различни пространствени ракурси. Изящните фигури на балерините танцуват и сякаш плуват във феерията от багри, от която звучи музика. Стотици, а може би и хиляди са неговите картини, ескизи, рисунки и фотографии, в които виждаме образи, сцени от „Лебедово езеро“ на Чайковски, „Петрушка“ на Стравински, „Карнавал на животните“ на Сен Санс, „Кармен“ на Бизе, „Пролетно тайнство“ на Стравински и пр. В тях образът на Русалия е представен чрез трите изкуства – на живописта, музиката и танцът. Образите им изобразени сред сценичните декори, балетният салон в дома им, ескизите със сценичното оформление, зрителите по време на спектакъл, са част от живата картина на техния артистичен живот. Образът на балерината се наслагва в движение сред звуци, сред ослепителната омая на цветните кръгове и лъчистите пирамиди на прожекторите, с ритмиката на танца преливащ в ритъм на багрите. От структурата на живописната композиция имаме усещане за устрема в живия балетен спектакъл. Жестовете, грациозните движения, които художникът с толкова възхищение и обич предава, показват познанието му в езика на тялото на класическия и съвременен балет. Фигурите на балерините са предадени точно като
Пламена Димитрова-Рачева
Изкуствовед, директор на ГХГ – Варна