Тази вечер в галерия „Сан Стефано” се състоя откриване на изложбата на Вежди Рашидов „Скулптури и акварели”.
„Изложбата не е толкова лоша – за изхвърляне, въпреки враговете ми, които много често говорят”, коментира Вежди Рашидов. – „Това е поредното откровение към всички вас. Изложбата е една обич към всички хора, защото без тях няма никаква файда от това, което показвам”, допълни още той в приветствено слово.
Изложбата откриха поетът Ангел Симеонов и председателят на Парламента Цвета Караянчева.
Какъв живот съдбата му избра –
да гледа на света с очи различни,
и с цвят, и с музика, и с образи пластични
да сътвори неземни чудеса!
С тези думи, част от стихотворението “Съдбата на артиста” започна поздравителното си слово Ангел Симеонов.
„Точно преди една година на моето място стоеше един друг голям, велик, български творец – акад. Светлин Русев. Затова не бих си позволил да коментирам изложбата на Вежди от позицията на експерт в областта на изобразителното изкуство”, сподели пред всички Ангел Симеонов.
„Пред очите ми Вежди премина един дълъг, неравен, драматичен, житейски път. И най-важното: той спечели голямата битка – битката със смъртта. След тази победа, той излезе още по-силен, мотивиран, продуктивен и бих казал зареден с още повече творческа енергия. Започна да рисува в един слънчев колорит.
През дългите години на нашето приятелство той беше един от близките ми приятели, който ме мотивира и насърчава да издавам поетични книги със свои стихове, много от които след това станаха текстове на песни, изпяти от най-известните български поп изпълнители”.
Ангел Симеонов прочете и един от стиховете си, посветен на Вежди Рашидов:
В живота влюбен
на приятеля ми Вежди, 2016
Умирам всеки ден…
и всеки ден се раждам.
Вървя из улиците опустели
със вятъра, вървя и му разказвам
спомените избелели,
останали далеч зад мен.
И всеки миг от всеки спомен
кънти в душата ми като камбана,
пробудена след тежък сън.
Умирам всеки ден,
но се прераждам със утрото
на нощи бели
със болка трепнала в гърдите
и вяра във мечтите смели.
Вървя под цъфналите клони
по път, във времето изгубен…
Сподавен вик във стон отронен:
„Смъртта е там, зад мен остана,
а аз вървя – в живота влюбен.
Жив съм, жив съм!… Друго няма.”
„Аз съм тук, защото си ми приятел, не защото съм председател на Парламента”, сподели Цвета Караянчева. В приветствено слово тя заяви, че това, което Вежди Рашидов прави е дело на любов, душа и чувство. „Ти доказа, че имаш волята и силата да живееш, да побеждаваш и да продължиш да ни радваш със своето творчество”, заяви още председателят на Парламента.
Шеговито още Цвета Караянчева разказа история в която Вежди Рашидов попитал: „Шефке, пускаш ли ме малко да поработя в ателието?”. „Винаги можеш да напускаш Парламента, за да създаваш тези уникални неща”, заяви Караянчева.
