Махатма Ганди: Око за око и светът ще ослепее

Днес се навършват 70 години от смъртта на Махатма Ганди. Поради тази причина решихме да припомним кой е той и защо беше толкова важен за цялото човечество.

Махатма Ганди е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.

Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха („държане на истината“), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса.

Още през 1883 г., когато е на тринайсет години, Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г. Те имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.

След двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“.

През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в дух на индуистки национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта, като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост.

 

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

 

На 3 юни 1947 г. британския министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и нейното разделяне на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. В последствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1921 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.

На 30 януари 1948 г. 79 годишния Ганди е застрелян от един индуисткия националист Натурам Годсе, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки. Атентатът е планиран десет дни по-рано от група от седем съмишленици.

 

Цитати:

  • Око за око и светът ще ослепее
  • Насилието е оръжието на слабите
  • Бъди промяната, която желаеш да видиш в света
  • Няма път към мира – мирът е пътят
  • Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие
  • Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава
  • Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски
  • Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява
  • Дори и най-незначителната лъжа разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро
  • Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
  • Живей сякаш ще умреш утре. Учи сякаш ще живееш вечно!
  • Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител