Благовеста Касабова
След политическите промени в края на 80-те години на миналия век, светкавично, сякаш от нищото изпълзяха няколко силови групировки, които взеха юздите на правосъдието в свои ръце и започнаха поголовна разправа с изпречилите им се на пътя. Обезглавяваха, рушаха, разграбваха и разпределяха създаденото (с ума и таланта) от редица поколения. Така светкавично се появиха и се включиха във вандалската саморазправа и новоизлюпените „дисиденти, новатори и модернисти“ – надигнаха глас, заклеймявайки създаденото от най-талантливите пера на българското художествено слово от Възраждането, та до днес. Под ножа им падна публицистиката на Ботев, „Под игото“ на Вазов, поезията на Вапцаров, на Пеньо Пенев, на Георги Джагаров и още, и още талантливи творци, някои от които само защото са живели и творили по времето на тоталитаризма.
Явно кукловодите отвън (чиято цел е пълното унищожаване на високохудожествената ни литература) искаха добра работа за щедрото заплащане. Назначените изпълнители на подмолния план (унищожаване на идентичното културно наследство), превърнали се в съвременни хунвейбини (изпълнителите на „културната революция“ по времето на Мао Дзе Дун в Китай), запретнаха ръкави и започнаха да разчистват всичко стойностно и българско по дух – не искаха да остане и следа от присъствието им в съвременната ни литература. Не помилваха и класиците, вживяха се в ролята на първооткриватели и първосъздатели на съвременната българска литература; нарекоха се „модернисти“ – и всякакви „исти“; завзеха (наложиха ги) пресата, телевизионните екрани, а накрая – и журитата по присъждане на национални награда. И естествено, започнаха да се самонаграждават едни-други.
И до днес продължават да действат със същата безочливост и незачитане на всякакви естетически критерии (не съм сигурна дали изобщо притежават такива), като ден и нощ войводата им виси по телевизионните екрани и с пяна на уста раздава присъди и закани. Компетентен е както по литературните въпроси и проблеми, така по история, политика, изкуство… Как не се ли умори да крещи и ръкомаха! И не е ли по-добре да се кротне и помисли повече за здравето и старините си, тъй като годините му хич не са малко. Постоянното присъствие на екрана на БНТ – сутрешното „културно“ предаване, може да му изиграе лоша шега. Да бъде малко по-скромен и отстъпи мястото си на някой по-млад или инакомислещ (Нали сме демокрация!).
Не по-различна е картината и в БНР – и там крясъците му се чуват непрекъснато – съпроводени от гаврите на псевдопоети и прозаици – амбициозен до истеричност (Оскар Уайлд беше казал, че амбицията е последното убежище на неудачника). Това кресливо и бездарно изстъпление продължава повече от четвърт век и не бива да се отхвърля с лека ръка, защото апетитите на посредствеността се засилват неудържимо. Но стореното все им е недостатъчно, трябва им по-широко поле на действие – щедрите спонсори не търпят бездействие. И усилията им се насочват към Съюза на българските писатели. Сто и пет годишната писателска организация, в която са членували и продължават да членуват най-видните представители на съвременната българска литература, трябва да бъде унищожена и заличена.
И мозъчният тръст на тези, които обслужват кукловодите, започва да планира битки, сражения, удари в гръб, грубиянски и мерзки изказвания и писания, пълна обсада на журита и награди (те са само за „наши“ хора, независимо, че са бездарни и се гаврят с националните ни герои и светини).
Безпардонността на бездарието стъписва и депресира таланта, тъй като талантливия писател е самотник, той не се продава и не се купува, не лакейничи и не служи на чужди интереси, не е безотечественик, не се занимава (в съчиненията си) с определени части на тялото, не ругае просташки и не ръкомаха шизофренично. Той не е нито комунист, нито „демократ“. Той е творец. И сърцевед. И такива неподкупни и достойни творци са болшинството от членовете на СБП. Това изглежда дразни водача на ордата, усвоил и прилагащ тоталитарния императив: „Който не е с нас, е против нас“. А кои сте вие, жалки псевдописатели?!
Българската художествена литература притежава богато наследство – известно по света далеч преди да се пръкнат „модернистите“. Съмнявам се, че някой от крякащите е прочел поне нещичко от високите ни имена от близкото минало, примерно от прекрасния лирик Иван Пейчев, на чието име бе присъдена награда на автор (П. Чухов, с доста съмнителни художествени качества, но пък сардонично гаврещ се с наши национални герои и творци), който очевадно няма никакви допирни точки нито с естетиката на Иван Пейчев, нито със стилистиката му, нито с идейно-художествените му позиции. СБП предложи за наградата Валентина Радинска – доказана поетеса, чиято стилистика е съзвучна с тази на Иван Пейчев (за сведение тя не е член на нашия Съюз и номинирането Ј от страна на СБП е образцово доказателство за обективност). Аргументът на гласувалите „против“ е направо шокиращ – завършила била… Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. А за какво „образование“ награждавате, господа? – за водопроводно ли? Или просто поезията на Радинска не е достатъчно посредствена, за да се вмести във вашите критерии?
Навремето проф. Иван Шишманов беше казал: „Езикът това сме ние. Е, ако съдим по неговите думи, можем да си представим естетиката, духовния ръст и потенциал, както и нравствените качества на журито и на всякакви самоназначили се „новатори“ – прислужници на чужди господари. Докъде я докарахме наистина! Все пак имам някаква надежда, че мътният поток ще премине, защото времето не прави никакви компромиси и не служи на никого другиго, освен на истинските, надарени от Бога творци, които са градили и градят съвременната литература.
