Павлина ПАВЛОВА
Плагиатството не е от вчера. Означава претенция за авторство на произведение, което в действителност е създадено от другиго. В повечето страни плагиатството се наказва от закона. Действащият Наказателен кодекс в България (чл. 173, ал. 1) обявява плагиатството за престъпление.
Ала през последните години кражбата на чужд труд се разпростря и достигна дори до академичните среди, до висшето образование, до политици от висшия ешалон. Научихте за ректора на Техническия университет във Варна, станал професор, изцяло преписвайки чужди публикации. Добър опит, само дето рано или късно се стига до разкриване на престъпното мошеничество. И позорно развенчаване на присвоената чужда слава. Дори публични личности като проф. Владко Мурдаров си позволяват да крадат чужд творчески труд. През 2017 г. стана ясно, че той изцяло е копирал превода на десет произведения на Йозеф Рот, преведени и публикувани от проф. Ана Димова.
Ала има едно плагиатство, несравнимо по-страшно – кражбата на стихове. Защото поезията е най-съкровеното свещенодействие, едно разголване на душата и вадене на показ чувства, емоции, тайни блянове, мечти… Следователно, да откраднеш чужди стихове, означава да посегнеш на чужда душа и да искаш да се пъхнеш в нея като в ръкавица, ама не става така. С крадена дреха можеш да се покажеш, но с крадени чувства няма как – фалшът мигом проличава.
Затова е похвално, че творческите ни съюзи проявяват нетърпимост към всяка проява на плагиатство. Неотдавна СБП изключи Орфей Петков, а тези дни СНБП също прогони от своите редове две нагли крадли – Пенка Василева Ставрева от Пловдив (Penny Vasileva, Penka Vasileva Stavreva) и Малинка Цветкова (Malinka Tsvetkova) от Ботевградския регион, която от години работела като домашна помощница в Ибиса, Испания. Но – подред.
Първо – Пенка Василева – освен “поетеса”, тя се представя и като “лейди”, “артист”, “художник на свободна практика”, и “официалната поетеса, членка на съюза, плащаща си чл. внос П. Василева”… Списъкът с нейните плагиатства е твърде дълъг, но интересното е, че колкото пъти да я залавят и разобличават, тя нито се засрамва, нито спира да краде. Минават едва няколко дни и хоп – Пенка публикува ново стихотворение по чужда творба. Затова внимавайте, когато харесвате или споделяте стихове, подписани от нея – никога не се знае дали не е на някой български или световен класик. Неотдавна във ФБ избухна скандал, след като стана ясно, че тя си е присвоила световна любовна балада, на която е променила само последния стих. И десетина дни по-късно Пенка Василева посегна на Хулио Кортасар:
“Бродехме без да се търсим, но със съзнанието, че бродим, за да се намерим.” Хулио Кортасар
“Бродихме без да се търсим, но със съзнанието, че бродим, за да се намерим.” Penka Vasileva Stavreva
След което въпросната крадла взаимства от Николай Лилиев и класиката му “Тихият пролетен дъжд”:
“Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!”
Ето как го омаскари Penka Vasileva Stavreva:
“Внезапният есенен мъж
скри се под твоята стряха.
Валеше внезапният дъжд
и капки любовно запяха.”
И доколкова се е самозабравила, че преписва дори и от зам. председателя на СНБП поета Николай Герджиков (в миналото цяло негово стихотворение, сега само отделни стихове):
“Като бирена пяна животът се пени…
Още колко ли има нататък, кажи?
Колко бегли надеждици тихо стаени
има в нашите вечно самотни души?” Николай Герджиков
и
“Като морската пяна животът се пени
прилив, отлив, буря, покой – отново и още…
Колко скрити мечти и надежди стаени
се прокрадват в съня ни тихичко нощем…” Penka Vasileva Stavreva
Примерите са множество – сред пострадалите са Евтим Евтимов, Петя Дубарова, Методи Христов, Софи Кинсела и прочее, и прочее… Но стига за “лейди Penka Vasileva Stavreva”.
Другата крадла – Малинка Цветкова (Malinka Tsvetkova) ето какво сподели във ФБ преди година и половина:
“25 май 2017 г.
Приятели, на този ден, преди четири години, обзета от носталгия, написах първото стихотворение от първата ми поетична книга. То даде заглавие на книгата. Предлагам ви го на три езика: български, английски и испански:
В РАЗЛИЧНИ ТОЧКИ НА СВЕТА
Аз пожелах си лека вечер,
но как ли лека да е тя,
щом двама с теб сме разделени,
в различни точки на света?…” и тъй нататък…
Малинка Цветкова
26.05.2013 г. , Ибиса, Испания
из “В различни точки на света”
А ето как е при обичания от всички Пърси Шели, английски поет (1792-1822) …..
“Аз пожелах си лека вечер,
но как ли лека да е тя,
щом двама с теб сме разделени,
тогава ще е тежка тя!”
Срамът за тази плагиатка трябва да тежи най-много на поета Кирил Назъров, който е писал предговор на нейна книга, представял я е на премиери. Защото не е възможно на нейната възраст да пропишеш стихове, посягайки към чужда творба, при това – световна класика. Вероятно и при останалите й творби има плагиатство, ала не разполагам с нейна стихосбирка. А тя, както е присъщо на всеки графоман, колекционира награди – дори се беше похвалила, че е получила своята 27-ма награда – зачетох се каква е тя – оказа се, че била включена в някакъв сборник. Очевидно неграмотността не може да бъде преодоляна на никаква възраст.
И за да не ставам отегчителна, ще завърша с думите на Васил Георгиев, юрист и писател, специалист авторско право: “Плагиатството се смята за престъпление от частен характер, а влияе на цялото общество.”
