Ърнест Хемингуей е новелист, журналист, носител на Нобелова награда и един от най-брилянтните писатели на Америка, включително и днес.
Роден на 21. Юли. 1899 и живял до 2. Юли. 1961, той е част от онова „изгубено поколение“ автори, живели в европейските страни по време на Първата световна война до Голямата депресия. Израснал е в религиозно протестантско семейство в Оук Парк, Илинойс. Един от любопитните факти за Хемингуей е, че той е първият американец ранен в Италия през Първата световна война и е награждаван два пъти за храброст, именно там.
През 1920 година той се запознава с първата си жена Елизабет Хардли Ричардсън, с която по-късно се установява в Париж. Техният брак просъществува до 1927, като непосредствено след това Хемингуей заживява с редакторката на модно списание, Полин Пфайфър. През 1940 година той се жени за трети път за Марта Гелхорн. Същата година си купува къща в Куба. Разводът му с Марта е потресаващ както за него, така и за нея. Тя разказва за Хемингуей, че е човек, който вярва във всичко, което казва и измисля лъжи, за да придаде значимост на всичко, което го заобикаля. Следващата му жена се казва Мери Уелш.
Проблемите на Хемингуей с алкохола, които му докарват чернодробна цироза започват, когато вече е утвърден писател, макар че с пиенето е „приятел“ още като млад репортер. В края на 1940 година той започва да чува гласове. Неосъзнавайки за проблемите си с пиенето, Хемингуей учи и сина си Патрик на любов към чашката още на невръстната възраст от 12 години. Другият син на Хемингуей – Грегъри пък става травестит и умира в женския затвор във Флорида.
Преди революцията на Фидел Кастро през 1959, Ърнест Хемингуей прекарва огромна част от времето си в Куба. Той подкрепя управлението му, но след като годините и животът в Куба стават тежки, американският писател решава да се прибере в родината си.
Пред 1954 Хемингуей претърпява тежка самолетна катастрофа. Няколко години по-късно е хоспитализиран за лечение на силна депресия. Излизайки от болницата, той живее една година и през 1961 се самоубива в дома си с любимата си пушка.
Творчество
Едни от най-известните му произведения са:
„Старецът и морето“, за тази книга получава награда Пулицър през 1953 година.
„Сбогом на оръжията“, написана през 1929 година, а Хемингуей е инспириран от любовната си афера с медицинската сестра Агнес фон Куровски в Италия. Този роман жъне най-големите му търговски успехи и най-масовата критика. Това е една история за двама влюбени на италианския фронт, които намират щастието за кратко.
Един от най-култовите му и сериозни романи „И изгрява слънце“, известен и като „Фиеста“ е за група изгнаници във Франция и Испания. „О, Джейк, ние можехме да прекараме дяволски добре заедно“ е краят на тази вдъхновяваща и семпла по изказ история.
Други две неизмеримо добри произведения са „Смърт след пладне“ и „Зелените хълмове на Африка“, като последната книга има цитат, който е много често използван, а именно: „Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин“. Вероятно има голямата доза истинност в тези думи.
Последната пълнометражна книга на Хемингуей и публикувана посмъртно е „Истинска при първа светлина“.
Други известни творби са: „Да имаш и да нямаш“, „Райската градина“, „Отвъд реката, сред дърветата“.
Едни от най-запомнящите се думи на Хемингуей са „Няма по-верен приятел от книгата.“
