Техниката на акварела е изумително приятна и релаксираща. Тя е много ефектна и красива поради всички тези нюанси на цветовете, които се преливат един в друг от прозрачност до наситени плътни тонове. Много художници описват рисуването с акварел като едно много вълнуващо усещане.
“На първо място – изпитвам удоволствие. Това е чистият наркотик на творчеството“-признава Аруш Воцмуш, руски художник акварелист.
Тази техника се е прилагала в древността, но е добре позната и продължава да се използва и от съвременните артисти, като: Аруш Воцмуш, Томас Шалер, Лорена Санчес, Роджър Онкой, Дейвид Тейлър и други.
Впечатляващото на акварелната техника е неограниченият брой възможности, които има тя за съчетание на цветове, изобразяване на форми и обеми, както и полагането на боята. Най-характерна за нея е велатурна техника, при която се полагат прозрачни цветни петна, които се натрупват като слоеве един върху друг и изграждат пространства, обеми и светлосенки. Други способи за рисуване с акварел са: контрастът при размитите от водата петна и точното изписаните контури; рисуването върху сух и мокър картон (хартия); създаването на цветни петна с различна плътност; преливането на полутоновете по-категорично или по-велатурно; рисуване върху различни хартии с различни четки; рисуването на финалните детайли със суха четка.
Всъщност акварелът е метод на рисуване, в който боите са изработени от пигменти, размиващи се в разтвор на водна основа. Акварел се нарича наполовина и полученото до край произведение. Традиционната и най-често срещаната основа за акварели, към който боята се нанася, е хартията. Други материали, върху които може да се рисува с акварел, са папирусът, хартия от кора, пластмаса, пергамент или кожа, плат, дърво и брезент. Акварелната хартия е направена изцяло или частично от памук, който дава добра текстура и минимизира изкривяването на листа при мокрене. Водните бои са полупрозрачни и светят, защото пигментите са нанесени в чист вид с няколко пълнежа с няколко потъмнявания на пигментните цветове. Те могат да станат матови и непрозрачни чрез добавяне на китайско бяло. В Източна Азия акварел с мастило е посочена като рисунка с туш или висяща рисунка. В китайската, корейската и японската живопис е доминиращ тушът в черно-бял и кафяв цвят. Индия, Етиопия и други страни също имат дълга традиция в рисуването на акварелни картини. Рисуването на акварелни бои с пръсти произхожда от Китай.
Любопитното е, че акварелът, всъщност, е една от най-старите техники за рисуване, позната още в древността на китайците и египтяните.
Древните китайци са рисували миниатюрите си с черни акварелни бои, приготвени от саждите на овъглени иглолистни дървета.
В Европа през Средновековието боите за фреските и стенописите са се правели също на водна основа. През Ренесанса акварелът е бил спомагателна живописна техника за рисуването на ескизи и проекти на творби, а като самостоятелен вид в живописта се развива едва през 17-18 век, първо в Англия и Франция. Първите английски акварелисти са Джоузеф Търнър, Ричард Парк Бонингтън, Джон Констабъл, Джон Козънс. Във Франция творят Жан Жерико и Оноре Домие и през 1880 година там е основано общество на художниците-акварелисти, а малко по-късно – и в Русия, където видни представители са Карл Брюлов, Иля Репин, Василий Суриков, Александър Иванов.
В България едни от известните акварелисти са Никола Маринов, Константин Щъркелов, Петър Младенов, Атанас Мацурев, Александър Телалим, Янко Янев, Илия Цоновски, Йордан Гешев, Васил Стоилов и други.
“Един акварел, който разчита на поетичността, но и на вярното отразяване на природата и на духа.”- споделя Калин Николов, художник и изкуствовед, за Константин Щъркелов в едно интервю пред Sofiapress.
5