Александър Наков Мутафов е роден в Шумен на 8 май 1879 г. в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов. Гимназиално образование бъдещият художник получава във Варна. Именно тук е първият му досег с голямата муза на цялото му творчество – морската стихия, вдъхновила първите художествени опити и останала докрая неизменна тема в неговото изкуство. Влияние върху стила на Мутафов в този период оказват срещите му с произведенията на големите български художници от началото на 20 век – Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка.
От 1899 до 1902 г. Александър Мутафов следва живопис в Художествената академия в Торино при професор Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 г. – в Академията в Мюнхен при професор Лео фон Льофц. След завръщането си в България, по време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно, по негова молба, е преместен във Варна към Черноморския флот. В този период Мутафов води истинска „война с четка в ръка“ – създава над 200 творби, изпълнени с молив, туш, акварел, маслени бои. Голям брой от тях – ескизи и малоформатни рисунки, днес са притежание на Националния военноисторически музей.
Александър Мутафов работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 г., когато е назначен като преподавател в Художествената академия в София, а от 1921 г. е професор по практическа и конструктивна перспектива. Член е на Дружеството „Съвременно изкуство“ и е сред основателите на Дружество „Родно изкуство“.
20-те и 30-те г. на ХХ в. са решаващ период за окончателното формиране на художествения стил на Мутафов. Морският пейзаж и животът на моряците и рибарите стават доминантни теми в творчеството му. Реалистичният рисунък, с който художникът предава моментните характеристики на водната стихия, води до представата за многобройните, различни, дори противоположни лица на Черно море. Майсторството при разкриване на неспокойните и деструктивни вълни, от една страна, и на изначално хармоничната и даваща живот природна сила, от друга, поставя Александър Мутафов сред най – добрите български маринисти.
През 1937 г. Мутафов получава сребърен медал на Парижкото изложение за картината си „Синята лодка“. Участва във всички изложби на „Родно изкуство“, в много ОХИ и изложби на „Съвременно изкуство“, а също и в представяния на българско изкуство зад граница. Самостоятелни изложби прави в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага.Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, Музея на Възраждането във Варна, както и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта нахудожника в къща-музей. Александър Мутафов умира на 25 ноември 1957 г. в София.
Александър Наков Мутафов е роден на 08.05.1879г. в Шумен. Прекарва детството си в гр. Варна, учи във варненската Мъжка гимназия. Учи живопис в художествената академия в Торино (1899 – 1902) при Дж. Гросо и в художествена академия в Мюнхен (1902- 1909) при Лео фон Льофц. По време на Първата световна война / 1914 – 1918 г / . Ал. Мутафов е военен художник . Нарисувал е повече от 200 картини с масл. бои, акварели, молив изпратени в сп. “Отечество” и във военнокартографския отдел. На страниците на “Отечество” са отпечатани и Разрушенията във Варна от руското обстрелване -27.Х.1915 г. След войната работил като учител по рисуване в Дупница и София до 1920г. От 1921 до 1933 год. е професор в Художествената академия в София по практическа и конструктивна перспектива. Член на дружеството “Съвременно изкуство” и един от основателите на дружество “Родно изкуство” (1919). Творческият му стил се е оформил през 20-30 години. Тогава започва изявата му като един от първите ни маринисти . Влюбен в морето, той разкрива и пресъздава непреходната и мощна красота на Черно море. Работил с масло , акварел, с пастел и разнообразни графични техники. Мутафов е най-добрият и най – известен български маринист. Оставил е многобройни морски пейзажи, фигурални композиции из живота на рибарите. През 1937 год. получава сребърен медал на Парижкото изложение за картината си “Синята лодка”. Участвал е във всички изложби на Дружество “Съвременно изкуство”, в ОХИ, в много международни изложби. Организирал е 15 самостоятелни изложби в София, Варна, Стара Загора, Пловдив, Прага. Созопол заема една голяма част от творчеството му. Затова там, в къщата – музей “Александър Мутафов” се съхраняват 60 негови емблематични творби. Картини на Ал.Мутафов има в НХГ, СГХГ, ХГ в Стара Загора, Пловдив, Хасково, Сливен, частни колекции. Умира на 25.11.1957г. в София.
Александър МУТАФОВ (1879-1957) е художник, живописец, един от първите български маринисти.
Александър Мутафов посвещава таланта си на динамиката и магията на морската стихия, отдаден на “голямата вълна”. Придържа се към реализма в рисунъка. Работи с маслени бои, акварел и пастел, оставя също офорти и ескизи.
Между 1899 и 1902 година Мутафов следва в художествената академия в Торино при професор Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 година в академията в Мюнхен при професор Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 година, когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 година професор по практическа и конструктивна перспектива. По време на Балканските войни и Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. Рисува с акварел и туш произведения, които сега се намират в Националния военноисторически музей. Сред тях по-известни са „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“. През следващото десетилетие Мутафов окончателно се ориентира към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите. За изкуството си Мутафов казва „ Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна. “
Сред по-известните му платна от този период са „Море“ (1922), „Рибар“ (1923), „Миноносци в открито море“ (1934), „Песента на морето“ (1934), „Кът от Созопол“ (1935), „Злокобният залив“ (1936), „Голямата вълна“ (1938), „Надигаща се буря“ (1939), „Зима над Черно море“ (1943). Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби. Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага. Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.
През 1954 е награден с орден „Червено знаме на труда“.
Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща-музей.
