Depeche Mode, Pink Floyd, руска поезия, животът като тетрис и…тухли. Ако се съмнявате, че има нещо общо между тези елементи, то явно все още не сте посетили изложбата Тухла по Тухла на художника Александър Вълчев в галерия Аросита.
Дори и да е така, ние, от sofiapress.com, бяхме на откриването – 9 май 2018 г., и ще ви преведем през идеите, които се крият зад изкуството на Александър Вълчев.
Провокирани от творбата Just another brick in the head (Още една тухла в главата – бел. ред.), започнахме разговора си с въпроса дали тухлата има негативна натовареност в контекста на изложбата. Двупосочно е – от една страна с тухлите можем да се изолираме, но от друга – с тях градим домовете си например, отговори художникът. За конкретната творба допълни, че тя по-скоро олицетворява поредния проблем, който животът ни изпраща, подобно на тухла в главата.
Интересно ни е и какво вдъхновява твореца за поставянето на тухлата като централен елемент в изложбата. А той ни разказа, че поводът е една чисто житейска ситуация – посещението му при застрахователи, където стената е изградена именно от различни тухли. Тогава, докато чаках, разгледах стената и ми хареса текстурата ѝ и следите, оставени по тухлите. По същото време художникът участва в изложба, свързана с бежанската криза, която му помага да надгради концепцията. Радваме се, че съборихме берлинската стена, а построихме нови на границите, коментира господин Вълчев. Впоследствие започнах да разглеждам темата и в личен план, да я пречупвам през себе си, ни обясни художникът.
Именно разглеждането на темата през собствената личност води до решението авторът да рисува себе си. След много неуспешни опити да си намеря човек, който да позира и да играе театъра, който аз само да рисувам, достигнах до решението, че ще е най-добре да снимам себе си. Впоследствие се оказа, че така не само е най-логично, но е и най-убедително и откровено.
Освен лично и чрез музикалните заглавия, изложбата Тухла по тухла има още едно измерение – библейско. До него Александър Вълчев достига при търсене на цитата от Библията, който гласи, че човек е направен от кал. Както човекът, така и тухлите са направени от кал. И всички ние сме като малки тухлички, част от голям пъзел, който друг подрежда.
А щом става въпрос за подреждане на пъзел, няма как да не отбележим, че една от стените е заета от платна с нарисувани тухли, напомнящи играта на Тетрис. Това си е един голям Тетрис, потвърждава художникът и допълва, че освен като Тетрисът на живота, който се опитваме да подредим постоянно, композицията е и олицетворение на безсмислени игри, които всеки играе на смартфона си в метрото. Отново присъства както градивният елемент, така и чистото губене на време.
Сърце и душа, мисъл и чувство, с усмивка ни отговаря художникът, когато в края на разговорът ни го питаме от какво са направени житейските тухли.
Ние вярваме, че именно те са вплетени във всички творби, които Александър Вълчев ни представя в новата си изложба – Тухла по Тухла. Но няма друг начин да се убедите в това, освен ако не я посетите. Можете да го направите до 25 май в галерия Аросита.
