Банкси и необичайното изкуство на уличните стени

Банкси,”Home Sweet Home”, 2009, Снимка 2018 от 
MrBacchus

В началото на 20-ти век единственият подход към изкуството е бил чрез списания и вестници. Това е бил един от главните начини обществото да разбере за дадено събитие. Но има и друг вид артисти, на които начинът им да изкажат своето мнение и чувства е чрез уличното изкуство – графитите.

Често точно тези артисти се смятат за вандали, апричината за това е, че изкуството е анонимно, заради непълната законност на техните действия. Но това, което прави уличното изкуство е да разнообразява живота на хората и ги отдалечава от ежедневието им.

Един от най-популярните творци върху стена е британският художник Банкси. Той се различава по това, че е запазил дистанация от пропагандата и диктатурата. Има способността  да създава реакции в обществото и също така да  предизвика дискусии. Творецът привлича вниманието на хората със собствените  си графити, които са в близост до Парламента и Биг Бен. А именно един от графитите гласи: “Сцената премина от малко потискаща към весела.”

В музеят Моко, който е построен през 1904 от Едуард Куйперс има банер, на който пише “Банкси сега се смее, неразрешено изложение” Много хора от общество са си задавали въпроси: “Как може да се организира неразрешена изложба?”,”Кой има полза от подобно събитие и печалбите от дериватите?”

Хората, които са посетили изложбата са били изненадани от това, че голяма част от изложените работи не идват от изрязани стени или снимки на ъгли на улицата. Това са оригинални творби, вариращи от скулптура, през картини върху платно, до инсталация.

Част от обществото, смята че е необходимо да се възобновява дебатът за легитимността на уличното изкуство в музеи или галерии. Тази практика предлага такова разнообразие от гледна точка на артисти и форми на изразяване, че би било неуместно да се налага място или начин на него, оправдано от желанието ни за етикет. Бански, който е лидер в областта, атакувайки най-високите нива на обществото и давайки глас на хората, е само “жертва” на собствения си успех. Можем да спорим за фигурата на художника с часове и да поставим под съмнение необходимостта от неговата работа, но в крайна сметка целта му ще бъде постигната.