60-те години са един изумителен период за историята на Европа и САЩ. Активни, енергични, еволюционни. Хипи движенията с фон музиката от Уудсток. Протести за мир, протести за сексуална революция. Метежът на танковете по време на Пражката пролет. Младите хора започват да водят своите битки на няколко полета. Коренни промени настъпват в политическите възприятия на обществото, но те са още по-осезаеми в един по-личен аспект, на ниво самоосъзнаване и възприятие. Драстично се изменя гледището на индивида като осъзната личност със своя позиция и място в социума.
Изкуството е в невероятен възход. И не само визуалното такова. В Италия се появява неореализмът в италианското кино, което има силно отражение върху живописта в Европа и Америка. То внася специфична вещественост и предметност, силното присъствие на реалния живот в изкуството, което преодолява една дистанция. Което е сериозна(и естествена) стъпка по линията на неговото развитие през 20-ти век.
Обществото минава през революция на пола, сексуално освобождение, бунт на младото поколение срещу установените обществени порядки на предходното, с които то не е съгласно. То се еманципира от определени норми и житейски ценности, които не се вписват в неговата житейска философия. Важно е да се отбележи навлизането на източните философии и култура на запад, особено в Америка. Силно се отразява в изкуството – музиката и визуалното изкуство, най-вече в минимализма, архитектурата и дизайна. Започва да се говори за конкретните среда и място, където едно произведения се показва и да се кореспондира много активно със средата.
Всичко това кореспондира в различни съчетания помежду си, а идеите, които се оформят като резултат през 60-те се налагат стабилно и влияят десетилетия по-късно, конкретно в лоното на изкуството.
Оп Арт
Оп артът се обръща към чисто физическата страна на изкуството. Съвсем буквално – към разслоение на светлината, гамата, спектъра, оптическата измама. Художниците към направлението се вълнуват от прилагането на физическите закони в изкуството, дори и в България през 70-те години. Виктор Вазарели се занимава с оптическата илюзия в своите картини и оказва силно влияние върху модата тогава. През нейния носител в аспекта на облекло, дизайн, тъкани, както и в дизайна и оформлението на опаковки, предмети от бита, мебели това, изкуството, което от векове обживява частни колекции, а по-късно е по-широко достъпно в музеи и галерии и е притежание, обикновено, на една по-тясна прослойка, навлиза все повече в ежедневието на масовото общество.
Оптическата деформация е пряко свързана и с бума на медикаментите и халюциногенните наркотици през 60-те. Промяната на цветовия спектър, илюзията, разклащане на стандартните мащаби във визуалното изкуство от тези години не могат да бъдат разглеждани встрани от случващите се културни процеси в обществото и появата на контракултурните движения. Според критиците оп арт не е нищо повече от оптическа илюзия и нищо отвъд тази заигравка, независимо от тяхното мнение, обаче, то набира своята популярност.
Оп артът е преди всичко сетивно преживяване. базиращо се на функционирането на зрението. То е динамично визуално изкуство, от противоречащи си форми, в които се усеща напрежение. Често изображенията са черно – бели и ефектът се постига чрез динамиката между линии и модули. Друга реакция която се появява е, че линиите създават илюзия за изображения с други цветове, дължащо се на това как ретината приема и обработва светлината.
Оптическа илюзия, разбира се, може да се получи и чрез използването на цвета. От неговите възможностите в оп арта пръв започва да се интересъва Бриджит Райли. Контрастните цветове предизвикват различни ефекти върху окото. Например в картините на Анушкиевич – „Храмът“, съпоставянето на двата контрастни цвята провокира чувство за дълбочина на илюзионното 3D пространство и изглежда сякаш архитектурната форма нахлува в зрителното пространство.
Привидно възможностите на оп арт изглеждат неогранични, предвид, че то се движи право диаметрално с развитието на науката и технологиите. Но то, общо взето, утихва с края на 60-те. Проблемът се крие в липсата на ясна идейна концепция отвъд оптичната заигравка с окото. Въпреки че привлича зрителят с една нова динамика, то не може да се справи с липсата на конкретен сюжет. Неговата въздействие, колкото и да пленява и да добива популярност, все пак достига основно до субкултурните общности, които с края на десетилетието и с появата на следващото поколение и наркотици се ориентират към различна естетика.
