Галерия ”Академия” с изложба: ”Няма „Аз“, няма „Имам“, няма „Съм“

Откриване – 17.12.2019, 18:00 часа
галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1

Самюъл Бекет е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година. Той е най-известен заради пиесата си „В очакване на Годо“. Критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет „е постигнал теоритично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти.“  Самюъл Бекет е този, чийто творби в най-голяма степен представляват критика срещу реалистичната традиция. Той разкрива възможността фикцията да се освободи от конвенционалния сюжет и единението на време и място, за да се фокусират върху основните компоненти на човешкото състояние.

През 1949 година Бекет пише романа „Думи няма“ (или „Неназовимото“), преведен на английски от самия него през 1953 година. Цитатът няма „Аз“, няма „Имам“, няма „Съм“ е част от същия роман. Като концептуална рамка за шестото издание на проекта „Субистории“ цитатът няма „Аз“, няма „Имам“, няма „Съм“ е подсказан от творба на Васил Абаджиев със същото заглавие, представена в изложбата Substories през 2009 година. Цитатът, може би, поставя под въпрос обхватите на егоизма, възстава срещу нагона за притежание и дори отрича смисъла на съществуването. Позицията на Бекет е извисена и дистанцирана до степен да звучи нелогично и налудничаво. Тя задава въпроса какво остава отвъд базовите опори на човешката личност.
В същност отношението към „аз“, „имам“ и „съм“ е от ключово значение. Големите съмнения са именно тези: съществува ли над Аз, в какво ни въвлича собствеността, от какво ни освобождава и с какво ни обвързва тя, има ли морални и етически оправдания за егзистенцията.

Участниците в проекта: Анжела Терзиева, Божидар Бояджиев, Васил Абаджиев, Виолета Танова, Габриела Петрова, Гергана Николова, Георги Пасев, Елеонора Терзиева, Елза Томов, Емил Желязков, Иван Абаджиев, Иван Костолов, Ива Косева, Лазар Лютаков, Моника Тошева, Петя Димитрова, Симеон Стоилов, Свилена Колева, Юлиан Станкулов, Касандра Йонева, и Яамур Тезджан се оставят да бъдат провокирани от цитата на Бекет, разсъждавайки за човека и неговата същност.