На 17.12.2019 г. в Мраморно фоайе на зала ”България” в София се откри изложба- живопис на Румен Георгиев. Експозицията може да бъде видяна до 20.01.2020 година. Специално за Sofiapress.com той даде интервю, за да разкаже малко повече за творбите си и идеите, които са в началото на всяка картина.
Колко картини направихте за тази изложба и какво представялват те?
Картините са 31, те в голяма част са пейзажи. Някои са от Мадрид, както и от различни български градове и места. По- скоро се опитвам да направя нещо като портрет на самия град, от местата на които съм живял. Те не са емблематични, а ежедневни, на пръв поглед обикновени, може да минаваш всеки ден покрай даденото място и да не ти прави никакво впечатление, но когато се превърне в картина има друго въздействие.
Каква е техниката, с която са нарисувани картините?
Техниката за мен е много важна. Предимно са маслените бои, но на места съм използвал също и смесени техники. Обичам да използвам различни материали и похвати като основа. Част от работите са различни- не всички са върху платно. Има някои върху табла, а това идва от период в който рисувах много на открито в Испания. Когато рисуваш на открито има неща, които оказват влияние на процесите. Когато има вятър той въздейства много на платното, започва да прозира и това променя всичко в изображението. По тази причина и пленеристите се ориентират към този начин на работа.
Имате ли любима техника?
Маслениете бои, като опитвам с използването им да търся по- различна и нова естетика. Бягам от дългите мазки по формата, търся друго движение на четката или използвам най-различни инструменти. Всеки инструмент оставя различна следа и петно. За мен е важно картината да не излежда банално.
Има ли значение пространството, в което излагате творбите си, в този случай е Мраморно фоайе на зала ‘‘България‘‘. Специално за пространството ли са направени картините или са по- скоро компилация?
Не са правени специално за тази зала, но стоят добре. Да експонираш една изложба е като направиш още едно произведение. Виждаш я как въздейства цялостно и мисля, че в зала ”Бъгария” се получи добре.
Какво ви инспирира да работите напоследък?
Може да ме инспирират много различни неща, някакъв момент, светлина или нещо неочаквано. Когато се появи някаква тема, понякога започваш да създаваш идеята веднага, но друг път я отлагаш във времето. Накрая я правиш и някои неща отпадат и не се осъществяват.
Казвате, че сте работил на открито, има ли разлика в процесите на октрито и когато сте сам с изкуството си?
Има голяма разлика. Най-голяма ионформация можеш да получиш на открито, несравнимо е. Но да работиш от фотография или скица е по-различно. За да създадеш от една фотография картина и тя да действа различно- също не е лесно. Виждаш нещо пътувайки, но не можеш да спреш- искаш да го нарисуваш. Нищо не може да се сравни с рисуването от натура. Тази информация за цветовете, нюансите и тоналността е на съвсем друго ниво. Една фотография не може да го предаде. Макар, че има много творци, като Френсис Бейкън напимер, които успяват да покажат различен свят на базата на една фотография.
Реакцията на хората когато са в галерията и когато са навън, една и съща ли е или има разлика?
Има разлика. Много е приятно, когато видиш някой който се задълбочава в картините ти и се опитва да разбере мотивите ти, хората ми казват какво са почувствали. Мястото, студа или горещината в картината. Не мисля, че можеш да усетиш истинската сила и атмосфера на една картина, ако не я видиш на живо.
Някои от работите на Румен Георгиев можете да откриете и в Instagram https://www.instagram.com/rumengeorgievart/
1