Живопис в стила на сюрреализма, красиви икони, мотиви от древната история рисува в свободното си време видеооператорът Александър Филипов.
Самоукият художник създава картини с много послания, които провокират мисленето на наблюдаващия, въпреки че в живота си е избрал друго професионално поприще – видеооператорството. Oт рисуване се увлича още като ученик, когато прави афиши и комикси в училище. Никога не е мислел да става професионален художник, твори за удоволствие. Защото това е неговото, средството, с което изразява най-добре същността си.
“Просто усещах, че това ми е призванието.” – споделя Александър.
Своят първи голям проект “Загадката на Орион” създава през 2000г. Картината е свързан е с древната история, която също го увлича и е посветена на Древен Египет. Рисува я върху фрезер, а прецизната работа му отнема осем месеца. “Трябва нещо да ме грабне, за да започна да творя” – категоричен е Сашо. Веднъж започнал, скоро след това създава и картината, озаглавена “Пътешественик във времето” – своебразен разказ за епохите, през които преминава човекът. Историята започва от Атлантида и завършва в наши дни.
Александър се увлича и по иконопис. Първата икона, която рисува, е на св. Теодор Стратилат, копие на керамичната икона, изработена през 10-ти век . Обича да се провокира и разработва свой метод за създаване на икони. За разлика от стандартното рисуване върху дърво с темпера, той рещава да рисува своите изображения върху платно на дъска. За материали използва маслени бои, които предават повече дълбочина и насителност.
Самоукият художник не спира да експериментира. Възхищава се на изяществтото на ренесансовото изкуство, понякога използва елементи на импресонизъм, тоест смесена техника. Но сюрреализмът е направлението, в чиито води плува най-свободно.
“Сюрреализмът е провокативен, защото рисуваш не това, което виждаш навън, а това, което е вътре в теб – в съзнанието ти, в мислите ти и се опитваш да го възпроизведеш върху платното.” – разказва Александър пред “София Прес”.
Най-важно за него е една картина да има идея и да провокира. Иска да накара хората да мислят, а да не бъдат просто регистратори на това, което виждат. Без концепция картината би била просто красиво направена картичка, декорация без замисъл. Затова Александър се стреми да влага множество послания в творбите си, които само най-наблюдателните могат да прозрат. Подобна е картината му “Его и същност”, в чийто център е поставил символа “ин и ян”. Това всъщност е центърът, който ни липсва, а когато нямаме център, се лашкаме цял живот като махалото на Фуко от едната крайност към другата, докато намерим себе си. “Само когато постигнем този баланс, можем да бъдем в мир със себе си” – споделя той.
Семейството и близките са най-голямата подкрепа, а и най-обективната критика за Александър. В тях той намира своята опора, за да продължава да прави любимото – да рисува. Вдъхновява се най-много от детайла. По възможност да бъде повече и по-сложен, за да усеща предизвикателство като творец. Влияе се от Ренесансовото изкуство, от историческите сюжети, но с нотка на загадъчност. Защото, както казва неговият кумир Леонардо да Винчи:
“Изкуството трябва да е магия”
