На 16.04.2019 г. се откри изложба на Дончо Дончев в столичната галеря Valer. Поговорихме си с него, за да ни разкрие малко повече за символите и идеите, които го вълнуват и какво представя на публиката…
Кои са темите, които представяш в настоящата си изложба?
Тази изложба няма заглавие, не е тематична, тук съм подбрал мои любими теми, които са ме вълнували през годините. Винаги съм се прекланял пред могъществото и фантазията на древния ум, човешки ум в древна Гърция, това е наистина много моя любима тема, представил съм няколко сюжета. Има една вакханалия, еротични ескизи, които са смесена техника и колаж. Също конете, те са една тема, която пътува през годините постоянно с мен. Конят за мен е вихър, устрем, благородство и сила. В изложбата има и арлекини, които пък ни представят живота от двете му страни – тъмната и светлата, които бъркат в моята душа много дълбоко. Повечето от тях съм представил графично, като тъмната и светлата страна, съответно – радостта и тъгата. Другите теми са свързани с техниката, която съм показал. Имам колажи като Дон Кихот, любим мой герой. Също така рисувам и на кройки от списания, които са на повече от 40 години. При този арлекин, мисля че кройката е от 73 година. Те са с антикварна стойност, намирал съм някои от тях или приятели са ми давали. За мен е удоволствие, когато ги разгърна, защото виждам много картини- избирам си една и започвам. Понякога променям, това също е тема която ме вълнува. Но тя е родена от материала който съм намерил. Представям и скулптура – има арлекини, конска глава, магаре и те са от папие маше- като вътре съм сложил олекотена дървена конструкция. Това ме вълнува, как от някакъв непотребен материал бих могъл да създам нещо и да покажа на публиката. Една от работите направени от папие маше е един ембрион, който се нарича ‚‘‘ Последната вечеря ‘‘ създаден от кори за яйца. Това е приект, който ще бъде два метра в Берлин и идеята е да го поставим в залив, да го поставим в корали , да засадим корали по него и когато се гмуркат да се вижда. Той е доста напреднал проект. Също имам композиция с арлекини от папие- маше, което е алегория на нашия живот, от раждането до напускането му. смятам че до някаква степен когато има тема и работиш по определен проект, до някаква степен , може би минимална се същността на втора. По скоро така концепцията е важната, докато аз тук се показвам такъв – какъвто съм. Реших искренноста и всички търсения, защото съм много търсеща натура. Аз не обичам да робувам на един стил, искам да търся постоянно, да отговоря на динамиката на света в който живееш, чрез всички тези неща, които ни заобикалят. Затова има голяма разнообразие. Работя и по концептуални и тематични проекти, повечето от работата ми е такава. Например този , който правя в Церн е такъв. Сега предстои да покажа в Локарно – Швейцария по повод 500 години по повод смъртта на Леонардо Да Винчи, част от галерията в която представям проекта си се казва ‚‘‘Codex Metamorphoses ‘‘ Той е концептуален, но тук реших да събера всички мои търсения.
Какво послание има в тази изложба?
Посланието съм аз, това съм аз моите различни лица, всичко това са части от мен, не съм го формулирал под име.
Променяш ли начина си на работа във времето?
Постоянно го променям и искам да променям. Както казах не искам да правя едно и също, не искам да робувам на повторението. За мен това е убийствено и развитието се спира по този начин. Затова съм променил много работата си от преди 10 и 20 години. Имам различни етапи и периоди, но аз не се опитвам да ги анализирам и да се връщам назад. Винаги гледам напред и за мен е важно да създам интерес и радост, от това което правя. За мен това е изкуството- свежест и свобода.
Какво те вдъхновява напоследък?
Последните неща, които направих са еротичните неща, както и главата от папие маше. Вдъхновението е постоянно и не бива да изпуска. Всичко ме вдъхновява и може да ме предизвика.
Има ли значение медията? Дали ще бъде живопис или графика?
Може би понякога тя сама си носи идеята, подсказва я. Както кройките, когато започнах да работя с тях виждах какво искам да направя, виждам лица, фигури, растения. То е толкова вдъхновяващо, че дори да го съзерцаваш цял ден, можеш да видиш многобройни образи и картини.
Има ли място на което работиш най-добре, което по някакъв начин те концентрира и те кара да се чувстваш комфортно или можеш навсякъде? Сега в ателието си, а утре другаде?
Работя на различни места и всяко едно място носи разчно вдъхновение, желание и енергия. Рисувам на много места, пред публика също много често рисувам. Правя го в Германия и Швейцария. Ще имам такъв пърформанс. Това е един тип енергия – когато съм пред публика усещането е едно, а друго е когато съм сам в ателието, всяко нещо дава различна емоция. Не мога да кажа дали предпочитам едното или друго. Търся разнообразието. Разбира се ателието ми е най-честото място на коео работя, там се чувствам добре, така съм го създал. Но навсякъде, може би.
Какво мислиш за съвремнната арт сцена в България?
Мисля, че има доста галерии и постоянно има изложби. В София културния живот е на много добро ниво. Пътувам много и сравнявам с Швейцрия и Италия и България по нищо не остъпва с другите места, публиката също не отсъпва. Има страхотно ниво. Доста се работи има културен живот.
Ако можеш да се видиш с някой худжник от миналото, който вече не е сред нас и можеш да прекараш известно време с него, кой ще бъде?
Той ще е Леонардо Да Винчи. Аз се прекланям пред този гении. Имам много любими. За мен той е невероятен, бих го попитам много неща. Това е много интересен въпрос, но не знам какво бихме си казали с него, по- скоро бих го питам много неща, които мога да черпя от него.
Снимки: Карина Попова
