Любен Диманов има интересен светоглед, който виждаме в многоаспектно му творчество, но в основата на вдъхновението му е непрестанното търсене и любопитството. Роден през 1933 г. в град Кнежа. Завършва декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Интересното е, че той твори в различни области: графика, живопис и илюстрация.
„Отначало учих скулптура, но самото моделиране спрямо темперамента ми беше бавно и се прехвърлих в монументална живопис. Много съм доволен от тази специалност, защото тя ме научи на много неща. След това изкарах и един семестър графика, идеята беше на големия ни художник Илия Петров. Така дойде интересът ми към илюстрацията. Кавалетната живопис също ме привличаше. Любопитството винаги ме е водило към нови теми, към различни техники”.– споделя той в интервю за Радио България.
Талантът на Любен Диманов е забелязан почти веднага след завършването на академията. Участвал е и е представял много от творбите си в изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и други.
“Моето общо впечатление е, че няма граници, когато трябва да се възприеме едно изкуство.”– отбелязва художникът пред Българската национална телевизия.
Носител е и на множество престижни български и международни отличия сред които са: сребърен медал за графика на Първата младежка изложба; награда на Съюза на българските художници за рисунки и серия графики, за графична техника, както и награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби. В чужбина е награждаван за илюстрация на Международната изложба на книгата в Москва, за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж, и за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.
„И дали ще живее във Франция, дали ще прави изложби в Лондон, Канада, Швеция, Варна или Кнежа – Любен Диманов си остана онова неподправено и странно момче от студентските години, обсебено от някакъв неистов глад за работа… Всичко, което му е от Бога дадено – мощен и силен, неповторим талант, изтънчена и фина душевност – идва само да ни напомни, че този земен творец, лишен от суетни амбиции и мимолетни прояви, е дар. Един от онези редки жестове на съдбата, с които българското изкуство има свое място в съвременната духовна територия.”– споделя Светлин Русев, състудент на Диманов пред Dariknews.
Художникът рисува картини със социалистически патос и произведения на свободна тематика. Такива са: “Миньори”, “Жени, “Майка , “Септемврийци” (1963). “Глава” (1964), “Таганка”, “В деня на победата” (1968), ,,Девойка с плодове” (1969), “Ленин и червеноармейците” (1970). Диманов силно изпъква и като илюстратор, особено към поезията. Той създава много западни издания на големите световни поети, които днес се считат за библиографска рядкост. През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България. Казва, че илюстрациите му към Аполинер, Овидий, Маларме, Шекспир, Шарл Бодлер са отворили неговия път на запад.
„Животът е едно вечно предизвикателство, обърнато винаги към мен самия. Имам чувството, че се разхождам в една гора. И съм любопитен, защото в нея има много пътеки, от време на време излизам на поляна, на място, в което има светлина. И след това продължавам отново напред в гората. И така всеки ден – работа и пак работа”.– отбелязва още Диманов за БНР.
В творчеството му често забелязваме картини на коне и на жени, също така, от осбено значение са десетте големи платна, изобразяващи цикъл с „Десетте Божи заповеди“. Творбите са били представени на изложба в България през 2017 година. Чрез тези творби художникът повдига въпросът за равносметката, коятовсеки трябва да си направи сам за себе си.
„Мисля, че животът е хубав и трябва да си припомняме вечните, дълбоки стойности на човечеството. Така ще има развитие” – обобщава Любен Диманов пред БНР.
