На 14 юли 1930 г. Алберт Айнщайн посреща в дома си в покрайнините на Берлин индийския философ, музикант и нобелов лауреат Рабиндранат Тагор. Двамата продължиха да водят един от най-стимулиращите, интелектуално заплетаващи разговори в историята, изследвайки вековните търкания между наука и религия. Наука и индийска традиция: една историческата среща, на фона на по-широка дискусия за интелектуалния ренесанс, който обхвана Индия в началото на ХХ век, породен от любопитна осмоса на индийските традиции и светската западна научна доктрина.
Следният откъс от един от разговорите на Айнщайн и Тагор се осъществява между предварително разгледани определения на науката, красотата, съзнанието и философията в майсторска медитация на най-фундаменталните въпроси на човешкото съществуване.
Айнщайн: Вярваш ли в Божественото като изолирано от света?
Тагор: Не е изолиран. Безкрайната личност на Човека разбира Вселената. Не може да има нещо, което не може да бъде подчинено от човешката личност и това доказва, че Истината на Вселената е човешката Истина. Оповавам се на научен факт, за да обясня това – Материята е съставена от протони и електрони, с пропуски между тях; но материята може да изглежда твърда. По същия начин човечеството е съставено от индивиди, но те имат своята взаимовръзка между човешките взаимоотношения, което дава жизнено единство на света на човека. Цялата Вселена е свързана с нас по подобен начин, тя е човешка вселена. Преследвах тази мисъл чрез изкуството, литературата и религиозното съзнание на човека.
Айнщайн: Има две различни схващания за природата на Вселената: (1) Светът като единство, зависим от човечеството. (2) Светът като реалност, независима от човешкия фактор.
Тагор: Когато нашата Вселена е в хармония с Човека, вечното, ние го познаваме като Истина, ние го чувстваме като красота.
Айнщайн: Това е чисто човешката концепция за Вселената.
Тагор: Не може да има друго схващане. Този свят е човешки свят – научният възглед за него също е този на научния човек. Има някакъв стандарт на разума и насладата, който му дава Истина, стандартът на Вечния човек, чиито преживявания са чрез нашите преживявания.
Айнщайн: Това е реализация на човешкото същество.
Тагор: Да, едно вечно цяло. Трябва да го осъзнаем чрез своите емоции и дейности. Разбрахме, че Върховният човек, който няма индивидуални ограничения чрез нашите ограничения. Науката се занимава с това, което не е ограничено до отделните хора; това е безличният човешки свят на Истините. Религията осъзнава тези Истини и ги свързва с нашите по-дълбоки нужди; нашето индивидуално съзнание за Истината придобива универсално значение. Религията прилага ценности към Истината и ние познаваме тази Истина като добра чрез собствената си хармония с нея.
Айнщайн: Тогава истината или Красотата не е независима от Човека?
Тагор: Не.
Айнщайн: Ако вече нямаше човешки същества, Аполон в Белведере вече нямаше да бъде красив.
Тагор: Не.
Айнщайн: Съгласен съм по отношение на това схващане за Красотата, но не и по отношение на Истината.
Tагор: Защо не? Истината се реализира чрез човека.
Айнщайн: Не мога да докажа, че моето схващане е правилно, но това е моята религия.
Tагор: Красотата е в идеала на съвършената хармония, която е във Вселенското Същество; Истината е перфектното разбиране на Вселенския ум. Ние, хората, подхождаме към нея чрез собствените си грешки и груби грешки, чрез натрупаните ни преживявания, чрез осветеното си съзнание – как, в противен случай, можем да познаем Истината?
Айнщайн: Не мога да докажа научно, че Истината трябва да се схваща като Истина, която е валидна независимо от човечеството; но аз вярвам твърдо в това. Вярвам например, че питагорейската теорема в геометрията заявява нещо, което е приблизително вярно, независимо от съществуването на човека. Както и да е, ако съществува реалност, независима от човека, има и Истина спрямо тази реалност; и по същия начин отричането на първите поражда отрицание за съществуването на второто.
Тагор: Истината, която е едно с Всеобщото същество, по същество трябва да бъде човек, в противен случай това, което ние хората осъзнаваме като истина, никога не може да се нарече истина – поне Истината, която е описана като научна и която може да бъде достигната само чрез процеса на логиката с други думи, от орган на мисли, който е човек. Според индийската философия съществува Брахман, абсолютната Истина, която не може да бъде представена чрез изолиране на индивидуалния ум или описана с думи, а може да бъде реализирана само чрез напълно сливане на индивида в неговата безкрайност. Но такава Истина не може да принадлежи на Науката. Природата на Истината, която обсъждаме, е поява – тоест това, което изглежда е вярно за човешкия ум и следователно е човешко, и може да се нарече майя или илюзия.
Калин Николов–Фейсбук
4.5