Неземна природна красота, впечатляваща история и полъх на арабска магия – всичко това е приказката на име Йордания. Вълнуваща, пленителна, дъхоспираща. Докосваща ефирно всяко от сетивата ти и потапяйки те нежно в една невероятна ориенталска феерия от пъстри цветове, остри аромати и запомнящи се вкусове.
Йордания грабва от първата минута на вашата среща. Тя те милва нежно и те приканва да се потопиш в екзотичните ѝ прегръдки. Съблазнява те както привлекателна танцьорка на ориенталски танци прави със своите жертви. Йордания е пълна с изненади и не спира да те впечатлява с всеки изминал час. Пленителна, красива, жива, гостоприемна и предразполагаща.
Хашемитското кралство Йордания е държава в Близкия изток, която граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и Мъртво море. Сравнително модерна държава на фона на други арабски страни и с най-много свободни търговски споразумения в сравнение със съседките си.
Едно от най-известните места в Йордания е червеният град Петра. Древен град в днешна Йордания и столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса или „Долината на Мойсей“ на източния склон на Уади Араба. Петра е била непозната на западния свят в продължение на стотици години, но после розовочервеникавият град процъфтява като важна точка от древните търговски маршрути. Скътан тайнично между високи планини и достъпен през тясно дефиле, забележителните му, изсечени в скалите сгради са запазени непокътнати.
Петра е същинска магия. Свят, който те потапя в друго измерение, друго време, друго пространство. Перфектното съчетание на невероятно красива природа и неописуемо интересни исторически сгради, успели да удържат на времето и да запазят своята красота, чар и величие. Червеникав на цвят, горещ на усещане и незабравим на вкус, Петра е едно от най-впечатляващите места, които съм посещавала.
Няма да я забравя с това колко горещо беше, въпреки че в България беше люта зима. Въздухът беше толкова сух и спиращ дъха, че просто се усещаше сякаш няма какво да дишаме. Слънцето беше прекалено силно и в един момент така ми прилоша, че нямах сили да продължа напред. Но и малкото, което бях видяла остави следи за цял живот.
Почти невъзможно е да се обиколи целия град само за един ден. Трябва да си зареден с много сили, вода и слънчева устойчивост, както и да вървиш достатъчно бързо, че да видиш всичко, без да препускаш през него. По пътя внимавайте с досадните йордански търговци, които ще искат да ви излъжат да се качите на кон или магаре вместо да вървите и после няма да ви оставят на мира докато не им дадете завидна сума пари.
Но със сигурност най-впечатляващото за мен място в Йордания е пустинята Уади Рум. Известна като червената пустияна и наричана още Лунната долина, тя те отвежда в едно космическо измерение на дъхоспираща природна красота, съчетана с невероятни форми и гледки. Контрастът между синьото небе и червеникавите пясъци и скали на пустинята е изключителен. Море от червеникави пясъци, съчетано с интересни по форма скали и страхотни гледки, които те карат да забравиш за понятия като време и пространство.
Уади Рум е най-магическото място от цял свят, на което съм попадала. Там просто потъваш в безвремие, в което нищо и никой няма значение. Ти си сам тук и сега. Наслаждавайки се на момента и обожавайки живота.
В пустинята времето е доста интересно. Дори да пече слънце, вятърът почти не спира да духа, затова трябва да си подготвен със слънчеви очила, шал, яке, ветровка и хубави обувки, подходящи за трекинг. Но също така трябва да си с лек и удобен панталон, както и с тениска, защото в един момент ти е студено, а в следващия – горещо.
Йорданските хора са много гостоприемни. Човеци с главно Ч. Търговци с главно Т. Уютни, мили и приветливи. Добри, истински и неподправени. Ако имате късмета ще срещате предимно такива, но все пак светът е шарен и хора има всякакви.
Ще ви споделя само, че докато вечеряхме в един уличен ресторант, се задавих с късче месо и наистина щях да изгубя въздух, когато изневиделица един йордански лекар скочи от тротоара, светвайки с фенерчето на телефона си в устата ми и спасявайки живота ми с няколко резки хващания иззад гърба ми. Група туристи и местни се беше събрала като се свестих, а лекаря… Бог да го благослови. Смешното е, че седмица по-късно в интернет плъзна видео “Йордански лекар спасява туристка”.
Но няма какво да ви обяснявам за Йордания – това е място, което трябва да се изпита. Да се помирише, чуе, усети, докосне. Да те потопи в арабската си магия и да те главозамае с ориенталското си очарование.
Автор: Ивелина Пиралкова
