“Става въпрос за водената от Тодор Живков българска делегация на международното изложение EXPO – 70 в Япония. После Живков още два пъти посещава Япония. Според участник от делегацията при визитата на Живков на учудването му от особеното отношение към него и обръщението “братовчеде” той му обяснил, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на императора (той се води син на Слънцето) от конен народ, дошъл в Япония от Азия 1000 г. Пр. Хр. и създал военната организация и военни традиции в Япония.”
Бележка от редактора на списание “Ави-Тохол” към публикацията “Кой съм аз или житие Рода българского” от Айгир Сверисон
Император Хирокито към Тодор Живков при посрещане на българската делегация за популяризиране честването на “1300 годишнината”: “Добре дошли отново след 3500 години!”
Сега да разгледаме какво се твърди в Нихон Шоки – съставен през 720 г., (наред с Коджики). Това е един от най-древните исторически извори за японската история, в тези анали се разказва за космогонията (произхода на света) и за създаването на Япония. Според “Нихон Шоки”, първият император е водел със себе си конници, дошли от Южна Корея.
Това, както става ясно, го твърдят самите японци в своя най-древен исторически извор. Съвременните японски историци-изследователи откриват индо-европейски черти на идеологията на управляващите и точно посочват пътя и на проникването й в Япония (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8071&st=20)
Мой превод от английски:“В брилянтна серия от книги и статии Йошида Ацухико демонтстрира за удовлетворение поне на този автор – че значителен брой символи в японската митология (т. е. императорските регалии: огледало, меч, и мъниста за плодородие) са били оцветени от трите индо-европейски идеологически “функции”, идентифицирани от късния Georges Dumezil. Той изказва хипотезата, че тази тристранна идеология, заедно с разнообразието на други индо-европейски черти, е била пресенена в Япония от група конници от азиатстия континент, за които някои изследователи считат, че са нахлули в Япония през Корейския полуостров и се наложили като управляващ елит в късния 4-ти век от н.е. (Йошида 1962, 1974, 1977). Друг изследовател със значителен принос към това проучване е Обайаши Тарьо.
…
Обайаши Тарьо, изследвайки японската митология, подчертава разпространението от Континента към Япония и то с посредничеството на Корея (Буйо-Когурьо); интересна е легендата, че японските императори като наследници и на богинята-дракон до император Оджин имали драконова опашка.
…
Нека обърнем поглед към Корея и нейната история – мястото, откъдето дошли конниците-държавотворци в Япония. За произхода и етимологията на името на управляващото кралско семейство на корейското древно царство Пекче…
….
В китайския източник “Чоушу” има важна информация, отнасяща се не толкова до древната история на Корея, но и до взаимоотношенията на древните корейски държави с другите алтайски племена. В “Чоушу” се споменава Пуе (puy), Елаха (?laha), Кенкилчи (k?nkilchi) и Елюк (?lyuk) като собствени имена или титли на управляващите кралство Пекче, явяващо се една от древните корейски държави. Това кралство владяло юго-западните области на Корейския полуостров от 18 г. пр.н.е. до 660 г. н.е.; “като в това време името на управляващото кралство Пекче семейство било Пуе.”
“Общоприето е да се счита, че семейното име Пуе е произлязло от названието на държавата. Държавата Пуе, явяващо се второта древна корейска държава, е образувано след Древния Чосон, управлявал района Манджурия и северните области на Корейския полуостров до 2 век н. е. в продължение на няколко столетия. Добре известно е, че двете древни корейски държави Когурьо и Пекче вероятно образували Пуе, като основателите и техните наследници, произлезли от кралското семейство на държавата Пуе. Що се отнася до названието на държавата “Пуе” – неговата етимология не е била изследвана до сега, с изключение на Ширатори. Съгласно Б. Д. Ли (1976:226), Ширатори представил доклад, където предположил, че названието на държавата Пуе е било образувано от названието на животно, т. е. от манджурски буксу (buxu) “елен” < *буйю (buгu).
…
“Корейците и българите – отдавна разделили се братя?” е мотото под заглавието на текста към клипа, който авторът, Shin Yong Ha – университетски преподавател, определя като есе. И така: Династия на народа Buyeo е един от преките предци на Han (Корейски владетели). Buyeo живеели около р. Songhua, р. Nun и Манджурските райони в Североизточна Азия до началото на 4 в. н.е. Според архивите на Трите кралства те са били: “големи, силни и смели … когато пътуват извън страната, те обличат бродирани копринени дрехи … украсяват шапките си със злато и сребро”.
Най-влиятелните членове на кралското семейство били Gochu-ga. Управленската аристократична система “ga” и “Gochu-ga” били наследени от Koguryeo (корейската държава). Авторът намира успоредица в “Gochu-ga” на Buyeo и Българската империя Kochu-Bilgar (Купи-, кучи- болгар).
После цитира корейски изследовател на име Shin Chae Ho (1880-1936 г.), който казва, че за народа Buyeo било характерно това, че използват думата “bul”, когато назовават своите нации – всеки път, когато се установяват в новозавладени земи. Той проследил група от народа Buyeo, която мигрирала около Китайската стена, но загубил следите им. Според него, тази група по неизвестни причини се придвижила на запад и стигнала до Кавказ, намиращ се между Каспийско море в Централна Азия, като наименованията които оставили по пътя си натам (планината Balgan/Baekdu/Бялата планина, езерото Buyeo, планината Balkan, езерото Balkasi(Балхаш) подсказват миграционния път на народа Buyeo от Изток на Запад през “Степния път”. Преди придвижването на Източните хора, Аварите, на Запад, Кавказкият регион е бил под управлението на Византийската империя. Мигриращите Buyeo се установяват около р. Дон и района на Северен Кавказ до 5 – ранен 7 в. н. е. От тогава западната история отбелязва Buyeo като “Bulgar”. Така според Shin Chae Ho “Bul-gar” означава “Bu” отl Buyeo и “ gar” от системата за управление на Buyeo.
По-натам се проследява създаването на Велика България, нейното разпадане и по-нататъшното разселване на синовете на Кубрат, съответните им държави и т.н.
Авторът прави следната съпоставка и намира съответни паралели и сходства:
– Хан Крум нарича Сердика – София, а името на древната Корейска столица е Соби (Sobi);
– Словореда в българския език намира за сходен с този на корейския.
Обобщение:
– Конници, курганна култура, проникнали/а от Корейския полуостров, които поставят началото на социалната йерархия и обединяването на племената – 3-4 век;
– Първият император е пряк потомък на богинята на слънцето и Суджинското светилище е посветено на нейния култ = Култ към слънцето;
– Първият император е потомък също така и на богинята-дракон (според японска легенда императорите имали драконова опашка) – да си припомним значението на дракона във Волжка България например, както и българските легенди за хората-змейове, които имали крила под мишците си;
– Корейските древни държави – управлявани (и повлияни) от кралското семейство на държавата Пуе (произход на името от “елен” < буйю (buгu). Корейците се считат за наследници на древна българска династия от владетели Buyeo; (Авитохол на древен български означава “дете на сърна, отгледано от сърна”. Счита се, че е първият цар на българите, които пристигат (завръщат се) от равнините около Памир и Тяншан в Армения и Северен Кавказ през 165 (153) година от н.е. и според Именника на българските царе е живял почти 300 години, той е от най-древната царска династия на света Дуло, от която е и Кан Кубрат.)
– Индо-европейски елементи в японския фолклор и митология;
– Старобългарски руни в японската азбука.
(Със съкращения)
източник: missionpossible.blog.bg/history/iaponiia-i-bylgarite
