Повечето от нас добре помнят американския научно-фантастичен филм „Матрицата”. Холивудската филмова лента печели четири награди Оскар през 1999 година. Филмът разказва за свят, в който така наречената Матрица е изкуствена реалност, създадена от машини с цел да умиротворят, подчинят и използват човека като източник на енергия. В този свят хората са свързани в мрежа чрез кибернетични имплантанти и живеят в създадената от машините виртуална реалност.
Но базисната идея за „Матрицата”, за свят, който съществува само в нашето съзнание, е с давност над три века и тя принадлежи на епископ Джордж Бъркли, британски философ-емпирик и математик. Едва 25-годишен в книгата си „Трактат за принципите на човешкото познание”, издадена през 1710-та, той развива една от основните си теории, която нарича „иматериализъм”, известна и като „субективен идеализъм”. Материалната субстанция като такава не съществува, а онова, което възприемаме за външни обекти, са само идеи в ума на възприемащия и те не могат да съществуват, без да бъдат възприемани. Това е кратката версия на сложната теория, която ражда куп въпроси и възражения.
Никак не е случайно, че Джордж Бъркли, един от най-ерудираните умове на своето време, е наричан „предшественик на Айнщайн и Мах“, защото два века преди появата на физическите теории на Айнщайн и Ернст Мах, той опровергава Теорията за абсолютното пространство и време.
Учният е роден на днешната дата преди 335 години – през 1685 година в Ирландия. Независимо от чисто английските си корени, Джордж Бъркли цял живот се смята за ирландец. След завършването на колежа остава там като възпитател и преподавател по латински, после по гръцки. По-късно е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква. Година по-рано той издава своето „Есе към новата теория на визията”, с което се набърква право в текущия тогава научен спор за визуалните принципи на възприемане. На следващата година идва и основния му труд – „Трактат за принципите на човешкото познание”, а три години по-късно – „Три диалога между Хилас и Филонус”.
Смята се, че в тези първи книги той развива главните си теории, свързани с идеализма, а оттам нататък всичките му писания са само допълнителни обяснения и защита от критики. „Съществуването е усещане”, това е лайтмотивът във философията на Бъркли, която мнозина посрещат с насмешка или буквално на нож. Постепенно обаче все повече хора се заслушват и намират в идеите му ако не откровение, то поне нов, свеж поглед към света, чиято стойност си струва да се обсъди. През живота си Бъркли пътува много из Европа, посещава Италия и Франция, среща се с изкуството на ренесанса мисълта на Просвещението, по-късно стига и до Америка.
В последните години от живота си, докато заема различни църковни и обществени постове, епископ Бъркли, освен с философия, се занимава много и с благотворителна дейност. Отива си от този свят на 14 януари 1753 година.
Ето някои интересни мисли на британския философ:
Нито нашите страсти, нито идеите, образувани от въображението, не съществуват извън нашите души.
Да бъдеш – значи да бъдеш във възприятието.
Нищо не се възприема освен идеите.
Вярната информация лесно преминава всякакви проверки.
Истината е плачът на всички, но играта е на малцина.
Да бъдеш означава да се възприемаш.
Предаването на идеи, отбелязани с думи, не е главният и единствен край на езика, както обикновено се предполага.
Първо вдигнахме прах и след това се оплакваме, че не можем да видим.
Много неща, доколкото знам, могат да съществуват, за които нито аз, нито друг човек няма или може да има каквато и да е идея или понятие.
Други наистина могат да говорят, пишат и да се бият за свободата и да правят външна претенция за това; но само свободомислещият е наистина свободен.
Ако дърво падне в гора и никой няма наоколо да го чуе, издава ли то звук?
Какво е ум? Без значение. Какво е материята? Няма значение.
Невъзможно е човек, който е фалшив към своите приятели и съседи, да бъде верен на обществеността.
Светът е като дъска с дупки в нея. Квадратните хора са попаднали в кръгли дупки, а кръгли – в квадратни.
Лъчът на въображението или на мъдростта може да просветли вселената и да светне в отдалечени векове.
Бог е същество с трансцендентни и неограничени съвършенства: следователно неговата природа е непонятна за ограничените духове.
Това, което веднага се възприема, е идея: и може ли всяка идея да съществува извън ума?
Възможно е също така да се съмнявам в собственото си същество, по отношение на битието на онези неща, които всъщност виждам и чувствам.
Създаването на английски ум създава известна мрачност и нетърпеливост, което довежда до тъжната крайност; религия към фанатизъм; свободно мислене към атеизъм; свобода към бунт.
Струва ми се, че свободата и добродетелта бяха направени едни за други. Ако някой желае да поробва страната си, нищо не е подходящ подготвител от порока; и нищо не води до порока толкова сигурно, колкото нерелигиозноста.
За да бъде добър патриот, човек трябва да счита своите сънародници за Божии създания, а себе си като отговорен за своето поведение към тях.
От собственото си същество и от зависимостта, която намирам в себе си и в идеите си, аз по разум извършвам задължително заключение за съществуването на Бог и за всички създадени неща в ума на Бога.
АВТОРKmeta.bg
