Академичната трупа отбелязва 170 години от рождението на патрона си със 130 клипа по текстове на народния поет
130 клипа, представящи част от необятната литературна вселена на Патриарха на българската литература Иван Вазов ще дадат начало на най-мащабната кампания на Народния театър този сезон – “ПРЕПРОЧИТАМЕ ВАЗОВ”.
Инициативата, с която най-големият ни театрален институт отбелязва 170 години от рождението на своя патрон ще стартира на 3 март 2020 г. едновременно в ефира на БНТ, в сайта и Фейсбук страницата на театъра.
Клиповете, в които актьори, интелектуалци, културни дейци, политици, работници, деца четат избрани откъси от творчеството на Иван Вазов, са заснети от режисьора Борис Радев.
Те ще се излъчват в продължение на над 4 месеца в ефира на БНТ, като началото ще бъде дадено на 3 март. Излъчванията ще продължат до 9 юли – рождения ден на Вазов, когато ще е и кулминацията на честванията – със спектакъла “НОВА ЗЕМЯ” по едноименния роман на писателя, който ще се играе на откритата сцена на “Театър пред театъра”. Драматизацията на романа е дело на драматурга от Народния театър Юрий Дачев, а режисьор е Бина Харалампиева.
“С кампанията “ПРЕПРОЧИТАМЕ ВАЗОВ” искаме да припомним на всеки българин, а и на самите себе си, че сътвореното от нашия национален писател, от нашия народен поет е истински необят – духовна история и география на България. То не се ограничава с красивия и вдъхновяващ патос на няколкото стихотворения и песни, които знаем наизуст още от детството си, още преди да сме се научили да четем. Не е и само онова, което изучаваме в програмите по литература.
“Под игото” и “Немили-недраги”, “Опълченците на Шипка” и “Една българка” са важни знаци по пътя на националното ни самопознание, но нима ” Великата рилска пустиня”, “Чичовци”, “Към пропаст” и “Нова земя”, “Отечество любезно” и “Моят път” не са? Нима пантеистичната любов на Вазов, която пресътвори българската природа в “Скитнишки песни” и възпя планините на родината ни не е респектираща? Или могъществото на страстите в историческите му драми? Или личния му пантеон от чувства, открехнат в залеза на дните му в антологията “Люлека ми замириса”?
Словото на Иван Вазов е вградено в червените ни и бели кръвни телца, все едно дали го знаем и искаме или не, то ни държи изправени, насърчава ни в надеждата и ни дава куража, че сме обичани, че сме родени с благословията на своя национален писател. И как да му се отдължим ли – като го четем и препрочитаме”, каза драматургът на театъра Мирела Иванова.
