На 15 август „Успение Богородично“ в гр. Шипка бе връчена за пети път Специалната награда за епична поезия от Националния литературен конкурс на НЧ „Светлина-1861“ в града. Инициатор на това литературно събитие е Георги Георгиев, член на СБП и автор на 10 книги, свързани с историята на героичния град. Тазгодишен носител на наградата е поетът и публицистът Минчо М. Минчев, посочен от жури в състав: Боян Ангелов – председател и членове: Матей Шопкин и Георги Георгиев. Минчо Минчев получи отличието за цялостното си творчество, пропито от мъжествена доблест и безкористно родолюбие. Водеща на тържеството, което се проведе в сградата на читалището, беше Гина Хаджиева. Тя прочете стихотворението на Боян Ангелов „Шипка“, просветено на прадядо му Марин Табашки, опълченец в знаменната рота на Трета дружина, командвана от подп. Павел Калитин. Секретарят на читалището Деница Стефанова изпълни стихотворения от Минчо Минчев, а Гина Хаджиева направи кратък литературен обзор за творчеството му, цитирайки отзиви за него от проф. Чавдар Добрев. Оценка за значимостта на този литературен конкурс направи публицистът Димитър Копривленски. Минчо Минчев бе удостоен със Специален знак „Севт III“ изработен от инж. Христо Гъдев. грамота и парична премия. Кметицата на гр. Шипка Веска Панайотова връчи на наградения Минчо Минчев и на Боян Ангелов почетни грамоти за участие в Богородичните празници, а Боян Ангелов получи от инж. Христо Гъдев Художествен макет на паметника на връх Шипка. Писателят и публицист Георги Георгиев, дългогодишен директор на Военно издателство, говори за значението на този конкурс и за неотменимото място на гр. Шипка в българската историческа памет, изказвайки благодарност към гостите. В своето прочувствено слово Минчо Минчев благодари на обществеността в града за техните усилия при опазването на националните светини и увери присъстващите, че ще продължава да издава, въпреки трудностите, вестник „Нова Зора“, чийто главен редактор е вече три десетилетия. Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов също благодари на домакините за перфектната организация и каза, че днешното време не е по-малко страшно от онзи август на 1877 година, когато се е спасявала българската свобода.
