Накратко за и от шотландския писател
Арчибалд Джоузеф Кронин се ражда на 19 юли през 1896 година в село Кардрос, Шотландия, и е единствено дете на майка протестантка и баща католик. Благодарение на изключителните си способности Кронин получава стипендия за специализиране на медицина в Университета в Глазгоу. Именно там той се запознава с бъдещата си съпруга Агнес Мари Гибсън. През 1919 година се дипломира с отличие. Работи като лекар в няколко болници преди да стане хирург в Кралския флот по време на Първата световна война.
След войната Кронин се установява в минодобивната част на Южен Уелс в град Тредегар и през 1924 г. е назначен за медицински инспектор в мините. Впоследствие се мести в Лондон. По време на пътуване в шотландските планини Кронин написва първия си роман „Замъкът на шапкаря“, който пожънва незабавен успех. В края на 1930 г. заминава за САЩ с жена си и трите им сина. Зеселват се в щата Кънектикът. По-късно се завръща в Европа и последните двадесет и пет години от живота си прекарва в Люцерн и Монтрьо, Швейцария, където продължава да пише до своята смърт на 6 януари 1981 г. Авторът е световноизвестен най-вече с романа си “Цитаделата”, който е екранизиран и е носител на награда „Оскар“. Книгите му са преведени на много езици, включително на български. Сред тях са „Замъкът на шапкаря“, „Цитаделата“, „Дървото на Юда“, „Приключения в два свята“, „Пътят на доктор Шенън“…
Писателят напуска живота на 6 януари през 1981 година.
Представяме ви избрани цитати от Кронин:
„Тревогата никога не отнема скръбта от утрешния ден, само я подсилва още от днес.“
„Това е животът – да започнеш отначало, когато всичко е изгубено.“
„Религиите са много, разумът е един – всички сме братя.“
„С някои изкушения не можем да се борим. Човек просто трябва да затвори очи и да избяга.“
„Адът е мястото, на което човек губи всяка надежда.“
„Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички теми на разговор са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина.“
„Най-достойното постижение е победата на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата.“
„Животът не е прав и лесен за преминаване коридор, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които трябва да си проправяме път, изгубени и объркани, а от време на време попадаме и в задънена улица. Но ако имаме вяра, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме си мислили, но в крайна сметка ще е за добро.“
„Когато завърших, бях по-скоро заплаха за обществото, отколкото каквото и да било. Всичко на всичко знаех имената на някои болести и лекарствата, които би трябвало да давам за тяхното лечение. Не можех да затворя един акушерски форцепс. Всичко, което знам, съм научил след това. Но колко лекари научават неща повече от обикновените правила, които практиката им налага? Нямат време тези нещастници непрекъснато да тичат. Ето къде е гнила нашата организация… Нужно е голямо усилие, за да се изведе науката на челно място в нашата работа“ – из „Цитаделата“.
Заглавна снимка: Писателят със семейството си, 1938 година
ARTday.bg
