На 1-ви ноември България чества Деня на народните будители – книжовниците и просветителите, които са изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.
Всъщност традицията е поставена от учители от Пловдив. За първи път неофициално честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. в Деня на Св. Йоан Рилски – небесният покровител на българския народ и държава, който се смята и за патрон на българското будителство.
Официално обаче страната ни чества Деня на народните будители от 1922 г. Има две версии как това е станало. Според първата обикновен мъж от българско село написал писмо на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, в което настоял да отдаваме почит на „големите българи“, които са ни направили народ – Левски, Ботев, Каравелов. Омарчевски бил част от правителството на Александър Стамболийски. Министърът се замислил над предложението и решил, че денят на Свети Йоан Рилски (по Григорианския календар) трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането българския дух. Зад идеята му застанали именити българи, а той успял пламенно да я защити пред парламента.
Според втората версия обаче именно именити българи дали идеята на министъра и той я защитил пред Министерския съвет.
Всъщност, по време на управлението си Омарчевски въвежда задължително основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, внася законопроект за учредяване на общодостъпни народни библиотеки, законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина в София, предлага за гласуване в Народното събрание правописната реформа на акад. Александър Балан. Всичко това, докато е министър на просвещението от 1920 до 1923 г. Реформаторът в родното образование е завършил философия и право в Софийски университет.
Празникът е забранен от комунистите през 1945 г. Възстановен е отново с идването на демокрацията през 1992 г.
Честит празник!
Kmeta.bg
5