Харуки Мураками Чуй песента на вятъра/Пинбол

Излезе от печат дебютната творба на Харуки Мураками, този ненадминат културен посланик на Япония, чиито произведения се продават в милионни тиражи в Америка и Европа!

Новелите „Чуй песента на вятъра/Пинбол“ (превод: Надежда Розова, цена: 16 лв., стр. 240) се раждат старомодно – писани са първо на ръка, после на пишеща машина. През пролетта на 1978 г. младият Харуки Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, сяда на масата и дава тон на фантазията си. През историята за съзряването на двама млади мъже – анонимния разказвач и неговия приятел Плъха – двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил. Дистанцираният и безстрастен повествовател нерядко е в ярък контраст с поведението на другите герои, а силно интроспективният разказ е изпъстрен със сюрреалистични елементи, които създават характерната атмосфера на литературния свят на чародея Мураками. „Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980) са началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразният епилог „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988).

Харуки Мураками е роден в Киото през 1949 г. в семейство на преподаватели по японска литература. От малък е обсебен от западната литература – тази страст бележи цялата му творческа кариера, в която се забелязват влияния от Вонегът, Бротиган, Чандлър, Кафка, Хесе. Още първата му книга „Чуй песента на вятъра“ (1979) е отличена с престижна награда. Освен писател Харуки Мураками е и виден преводач, прехвърлящ на английски текстове на Фицджералд, Пол Теру, Капоти и Ървинг. Литературата на Мураками е като калейдоскоп на всички обществени гангрени, вселена, отразяваща ярко отблясъците от счупеното минало и „прекършените прегръдки“ на настоящето, литература, която рециклира отговорността на XX век за всичко, което се случва днес, но и осъзнаваща, че нищо не може да спре шеметната инерция на това хилядолетие, което позна удоволствието, но загуби задоволеността.