Няма да крия, че Христо Михов заслужено попада в списъка с любимите ми фотографи. Имах възможността да се убедя, че за него снимането безспорно е голяма страст, за която би пожертвал много часове от свободното си време. А докато не получи желания кадър, трудно можеш да го видиш да се отказва. Любопитното е, че Христо е счетоводител – професия, която, лично аз, трудно свързвам с фотографското поприще, но… факт.
Предлагам ви да научите повече за старозагорския фотограф и за прекрасната му гледна точка през обектива… в следващите редове.
***
Здравей, Христо! Казвай бързо: как така един счетоводител решава да се занимава с фотография в свободното си време?
Здрасти! Компютрите са виновни. 🙂 Те са истинската ми страст, която наклони във времето интересите ми към всякакви технологични джаджи. Помня, че навремето, когато все още снимахме с лентови фотоапарати, първата ми покупка, след компютъра, разбира се, беше един скенер, с който да мога да дигитализирам и обработвам снимките си. Няколко години по-късно се появиха и цифровите камери. Първият ми дигитален фотоапарат беше под 1 MP – звучи нереално, нали? Счетоводството дойде като продължение на влечението ми, но в малко по-различна област. Сега мога с ръка на сърцето да кажа, че съм пристрастен къмMicrosoft office и в частност – към Excel, хехе.
Иначе, задавали са ми този въпрос и преди…не знам как така се получава… Може би, защото, колкото едното е прецизно занимание, в което има точно начертани норми и правила, другото е творческо и безкрайно забавно. За сега успявам да ги съвместя.
Каза ми, че ти е по-интересно да снимаш деца, отколкото възрастни – защо?
Минал съм през различни етапи в интересите ми за снимане. Както бях ти споделил, ужасно си падам по изоставени и полуразрушени сгради и места. Усещането там е много различно от всичко друго в ежедневието ни. Сякаш всичко един ден просто е спряло. Страхотно е!
След като преди три години пристигна синът ми, животът ми претърпя тотална промяна. Ти, като родител, вероятно също си го усетила, но изненадващо е как за няколко дни глобално се промениха приоритетите и поводите за радост. Ежедневието стана така първично и истинско, виждах как всеки ден има нещо различно и когато осъзнах, че всеки такъв ден е уникален и неповторим, започнах да снимам. Снимам го непрестанно и навсякъде. Вече не мога да спра! После дойдоха приятелите и техните деца, всяко със своята красота и неповторимост. А после приятелите на моите приятели и техните приятели и така. Да снимаш деца е толкова емоционално и зареждащо след дългия ден в офиса, че почти съм спрял да правя друго през свободното си време.
Разкажи ни повече за „достойнствата“ на фотоапарата, с който снимаш – защо се спря на този модел и лесно ли се „щрака“ с него 😉
Ще ти отговоря с цитат: „Какъв е фотоапаратът ти? Прави много хубави снимки“ 🙂Няма лош фотоапарат, има лоши снимки. Сменил съм доста и истината е, че „Винаги може още“. Добрият фотоапарат дава повече възможности за постигане по-лесно на крайния желан резултат, но първо трябва да си наясно с резултата и да имаш представа как да го постигнеш. В зависимост от очаквания резултат и самото снимане заема различна част от финалния продукт – тези хубави и сладки снимки с приказен привкус от страницата ми. Или другояче казано, при мен постобработката на снимката отнема много повече време от самото снимане. Много често в процеса на работа променям детайли или цялата концепция. Това точно прави всяка снимка за мен уникална и заредена с много емоция.
Кое ти е най-трудното във фотосесията с мъниците и как се справяш с въпросната трудност (ако е една)?
Бях чел някъде, че деца се снимали най-трудно. Може би е така. Децата са доста по-емоционални и променливи в интересите и настроенията си. Трудно задържат вниманието си дори за минута. Възможно е от цяла сесия да има само една „усмихната“ снимка. А мен точно това ме привлича. Възможността да се представят различни емоции, свързани или не с околната среда на децата, е мисля доста по-ценно от това да направиш серия снимки на усмихващо се в камерата хлапе. Всеки родител може да снима усмивката на малчугана си с телефона, тогава тя ще е и най-истинска. Но мисля, че е доста по-забавно да представиш плачещото му дете, на което вече му е писнало от снимки в тъмна гора, заобиколено от светещи очи или играещо си с хартиена лодка край ручей в пустошта. Това не е снимка, това е приказка.
Как синът ти Тео ти помага да се усъвършенстваш във фотографското поприще?
Синът ми е единствената причина да съм това, което съм, не само във фотографията, а и в живота. Той е моят, както го наричам, „Инсператор“ :). Той е причината всеки ден да ставам и да вървя напред, все по-бързо и по-бързо. Защото, както казах по-горе, време няма! И утре няма да е като днес.
А какво можеш да ни кажеш за ролята ти на татко – кои са предизвикателствата по отношение на нея?
Не минава ден, в който да не се питам достоен ли съм за тази роля. Едно е ясно, отговорността е огромна и става все по-голяма. Лесно е да се купуват памперси и пюрета. Съвсем друго е да опиташ, и ако господ е рекъл, да успееш да възпиташ детето си на себеуважение, морални ценности и любов. Не да го учиш кое е правилно и кое не, а да му дадеш достатъчно възможности сам да разбере. Стискам си палци за това!
Къде можем да разгледаме страхотните ти снимки и винаги ли си готов за ново фото предизвикателство?
Благодаря за комплимента! В интернет качвам малка част от снимките, които снимам. И тъй като преди всичко важно е да е забавно, страницата ми във Facebook се казва „Bat’Re, снимай ме“. Избрах си това име, повлиян от невероятния български филм „С деца на море“ и култовия чичо Манчо с постоянно повтарящото се „Снимай, чичо Манчо, снимай!“ 😀 В стила на чичо Манчо, слоганът ми е „Bat’Re, снима всички от сърце“.
Няма човек, на който да съм отказал снимки. Опитвам се да се развивам постоянно, всеки ден отделям, колкото мога, време за фотографията. Новите неща са задължителен, подхранващ стимула елемент.
Пожелай ни нещо на изпроводяк 😉
Пожелавам ви, разбира се, успех на страницата, повече читатели, богати рекламодатели и по-бърз интернет… А на екипа – здраве и душевен мир!
Снимки: Христо Михов-www.cultro.eu
