На границата между два сезона
Последните листа прощално светят,
реката бреговете снежни рони,
светът е бял, светът е по- приветлив
на границата между два сезона.
Водата бяга, времето изтича,
а цветна есен среща бяла зима,
една снежинка в облака се врича
и пада, окрилена че я има.
И тихичко се ражда бяла тайна
от нежната любов на ветровете,
стаили дъх за мигове нетрайни.
Разцъфва на земята снежно цвете.
Така е тихо, толкова е бяло
една сълза от бора се отрони.
Реката тича, времето е спряло
на границата между два сезона.
Джина Дундова-Панчева