Търсете в книжарниците „Симпатично мастило“, най-новата творба на Нобеловия лауреат за литература Патрик Модиано

На 21 януари излезе от печат „Симпатично мастило“, най-новата творба на Нобеловия лауреат за литература Патрик Модиано, посрещната с ласкави отзиви от литературната критика и от широката публика. „Малката музика“ на този изящен роман плавно лъкатуши и съпровожда читателя в лабиринта на спомените, из уличките на Париж, в кафенетата, в изоставени апартаменти, чак до Рим и… неочаквания завършек.

Симпатично мастило“ (изд. “Колибри”, превод: Красимир Кавалджиев, 128 стр., цена: 15 лв., дизайн на корицата: Люба Халева) е магичен роман в романа със заплетен сюжет и изкусно вмъкнати размисли за самоличността, интуицията, паметта и забравата. През 60-те години на миналия век начинаещият писател Жан Ейбен, алтер его на автора, постъпва в детективска агенция. Първото поверено му разследване е свързано с внезапното изчезване на млада жена броени седмици по-рано. Той тръгва по оскъдните следи от тънкото досие, но нишките се губят. Скоро напуска, ала заинтригуван от непроницаемата „афера“, продължава цели три десетилетия да издирва парчета от сложния пъзел и да запълва лист подир лист от книгата, която посвещава на мистериозната Ноел Льофевр, а може би и на потънала дълбоко брънка от собственото си минало. Постепенно изплуват имена, места, събития, епизоди. И белите полета в един живот, изписани сякаш със симпатично мастило, добиват контур, облик и цвят.

Френският писател Патрик Модиано е роден през 1945 година. Автор е на 29 романа, издадени на 36 езика, немалко от тях и на български. Творчеството му е белязано от темата за отсъствието, за изчезналите близки, от надеждата да открие тяхната и своята идентичност. Особено място заема споменът за окупацията през Втората световна война. През 2014 г. Модиано получава Нобеловата награда за литература за цялостно творчество, присъдена „за изкуството на паметта, с което изучава най-неуловимите човешки съдби и вдига завесата над света на окупацията”. Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд го нарича „Марсел Пруст на нашето време”.