Крум Дамянов: Скулптурата за мен е моят живот. Носи ми всичко. Възхищавам се на Пикасо
Академик Крум Дамянов е роден на 31 август 1937 г. в град Ракитово, Пазарджишко. Завършва Художествената академия в София със специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в класа на проф. Любомир Далчев. В периода 1969-1994 г. последователно е преподавател, доцент и професор към катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София. От 1994 до 2011 г. е професор в катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия. През 2015 г. е избран за академик на БАН. Автор е на множество монументални пластики в България, Германия, Южна Корея, Австрия.
Автор на едни от най-мащабните скулптурни мемориални ансамбли на България през 70-те и 80-те години на миналия век. Оттогава, до ден-днешен, той е един от най-изявените ни творци в областта на скулптурата.
Негови творби са мемориалните комплекси “Създатели на българската държава” в Шумен /1981 г. /, паметникът “Асеневци” във Велико Търново /1985 г. /, “Знаме на мира”, по-известен като “Камбаните” в София / 1978 г./ , пластиката “Елин Пелин” в Борисовата градина /1992 г. /, монументът “Разпятие” в Кюстендил /1993 г. / и мн. др. Творби на акад. Крум Дамянов има в Белгия, Париж и Маями, както и в частни колекции по цял свят. Носител е на най-високите съюзни и държавни отличия – наградата “Иван Лазаров” за Монументална скулптура, лауреат е на Димитровска награда и на Държавната награда “Св. Паисий Хилендарски” и наградата “Златен век”. През май 2016 г. бе отличен с орден “Стара планина” I степен.
Творби на акад.Дамянов са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Германия, САЩ, Франция, България и др. Провежда голям брой изложби в цял свят. Носител е на съюзни и държавни отличия.
Авторът е известен като творец, който обича да влиза в своеобразен “спор” със себе си, като използва противоречието като художествен похват.
Според експертите, Крум Дамянов умее да “разчленява” формите, а от отделените части да създава нови форми. Именно по този начин придава своеобразна, отличаваща го, завършеност на произведението.
“Абстрактното е път през овладяно пространство – дълъг и понякога самотен, но никога скучен” е мисъл, която напълно съответства на посланието, което носят творбите на акад. Дамянов.
В разговор с Георги Стойчев, Крум Дамянов споделя моменти от детството си, как умението му да систематизира и изхвърля излишното му помага да се концентрира върху рисуването и музиката. С двете се занимава до осми клас, а след това започва да рисува по-упорито. Относно това, което го е насочило към скулптурирането, Дамянов разказва: „До третата година не можех да си изградя представата за академията. Авторитетите един по един бързо изкапваха. Усещах интуитивно, че ме вкарват в нещо невярно, а не знаех кое е вярното. Вярното от един път, с шамар, го подаде през четвъртата година Далчев. С нанасяне на една линия върху глината. Чертата… Първата сонда, с която разбираш, че в тримерното пространство компонентите съставят едно цяло.“ Скулпторът признава ролята, която е изиграл преподавателят му в академията, проф. Далчев, за развитието му.
Крум Дамянов е и стожер на кавалетните форми – динамични и мощни скулптури и пластики, в които прибягва до алегории и препратки към настоящето. Познатите ни антични герои и библейски сюжети са с променен смисъл, посока и тълкуване и това ги превръща в съвременни символи и феномени.
Крум Дамянов е сред авторите, изградили с непреходни творби съвременната визия на българската пластическа култура.
В процеса на изграждането на някои от емблематичните български паметници, Дамянов споделя, че това са били най-тежките, но и най-хубавите години. Определя паметникът в Шумен като най-трудоемката задача. Признава, че няма предпочитания. При изграждането на паметника на Асеневци във Велико Търново е имал големи тревоги, знаейки, че при някаква грешка, унищожава Търново. „До края изпитвах абсолютен ужас, защото знаех – при една неудача на този паметник, унищожавам Търново. Това ми беше абсолютно ясно. От най-хубавата централна гледка ако се получи грозотия – край. Докато напипаме осите на хотела, на моста, на посоката на Боруна, на пътя, който отива към университета – всичко това бяха някакви случайни ъгли, в които, докато намерим доминантата, която да направи всяко едно нещо да присъства и да стане център на цялата система беше много трудно.“, споделя за тревогите си Дамянов.
Относно участието му в изграждането на някои от емблематичните български паметници, Дамянов споделя, че това са били най-тежките, но и най-хубавите години. Определя паметникът в Шумен като най-трудоемката задача. Признава, че няма предпочитания. При изграждането на паметника на Асеневци във Велико Търново е имал големи тревоги, знаейки, че при някаква грешка, унищожава Търново. „До края изпитвах абсолютен ужас, защото знаех – при една неудача на този паметник, унищожавам Търново. Това ми беше абсолютно ясно. От най-хубавата централна гледка ако се получи грозотия – край. Докато напипаме осите на хотела, на моста, на посоката на Боруна, на пътя, който отива към университета – всичко това бяха някакви случайни ъгли, в които, докато намерим доминантата, която да направи всяко едно нещо да присъства и да стане център на цялата система беше много трудно.“, споделя за тревогите си Дамянов.
Изкуствоведката проф. д-р Аксиния Джурова пише, че предвид проблемите и решенията, с които е трябвало да се справи Крум Дамянов и колективът, работил по монументите в Шумен, Велико Търново и Стара Загора, се е наложило скулпторът да прибегне към една нова стилистика, която в своя индивидуален подход към всеки от обектите е предполагала различни стилови решения. Това е моментът, в който Крум Дамянов се обръща към световната пластична съкровищница, като използва материалното наследство оставено ни от цивилизациите преди нас. „Така той влезе в модния антистил на постмодернизма и доста смело наложи своето разбиране за паметник в духа на това, което египетските майстори са влагали в него – излизане от конкретното преживяване – чувства, гримаса, усмивка, излизане от злободневието и от конкретиката на днешния ден. Т.е. осмислянето на идеята и реализацията й носеха послание, което бе насочено към бъдните поколения“, пише още Джурова.
Крум Дамянов изиграва важна роля в увековечаването на българската история и представянето й пред бъдещите поколения, чрез създадените от него и колектива му паметници. Разказал за славните български владетели чрез монументите си, той допринася за това да не забравяме славното минало на държавата ни и да бъдем горди с него.
“Ехо от автопортрети“-Г.Стойчев, Аксиния Джурова
