Изложбата на Алла Георгиева разказва за страданието, раздялата, болката и любовта

Алла Георгиева, Аз и розата

 

 

На 19 юни галерия Структура представя самостоятелната изложба „Животът е песен“ на Алла Георгиева с куратор Мария Василева.

Художничката започва работата си върху проекта през 2012 г. Пътят до приключването му и решението да бъде споделен е дълъг, защото преминава през емоциите на най-дълбоките и лични драми.
 
Изложбата – живопис, обекти, фотографии и рисунки, бродирани на ръка (с конец и коса), разказва за страданието, раздялата, болката и любовта. Миналото нахлува с цялата си мощ през сбогуването с майката, което е и своеобразно сбогуване с важна част от живота. Настоящето поднася своите изненади, като подлага авторката на същите изпитания, отнели живота на най-близкия ѝ човек, като че ли да подчертае съдбовната обвързаност на двама души по напълно несправедлив начин – през обричащата болест.

Черните мисли и страхът от болестта, смъртта и раздялата – неразделна част от живота на всеки, Алла Георгиева „облича“ в ярки дрехи. Това не само са роклите на майката, свързани с детството и личния спомен, но и знак за това, че независимо от всичко животът продължава. Когато разбира, че ще оцелее, авторката решава да подписва работите си с псевдонима Alla Vitta.
 
Болестта като „внезапна спирка по пътя“ изправя човек срещу собствените му слабости и страхове. В случая мислите за смъртта са свързани и с тъгата по раздялата със света на изкуството. Не случайно няколко композиции са посветени на любими художници.

Алла Георгиева. Мамини рокли

 
Много често творбите на Алла Георгиева споделят лични преживявания и опит. Собственият ѝ образ се появява непрекъснато като своеобразен гарант за истинността на историите и достоверността на преживяното. Изложбата е автопортрет на живота на авторката, но и портрет на тревогите и отношенията, които владеят всеки един от нас.

Алла Георгиева е родена през 1957 г. Харков, Украйна. 1980 завършва Художествено-промишления институт в родния си град. Живее в България от 1981 година. До 1992 работи предимно в областта на книжната илюстрация, дизайна, приложната графика, сатиричната живопис и карикатурата. От средата на 90-те се занимава активно със съвременно изкуство (инсталации, обекти, фотографии, пърформанс и др.). Една от основателките на женската група „8-ми март“, както и от инициаторките на изложбите „Версията на Ерато“ (1997) и „Обсебване“ (1999). Сред създалите на в. Прас-Прес. Живее и работи в София.

Между черно и бяло